Лунна програма на СССР

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЛУННА ПРОГРАМА НА СССР
Sow.Mondraumschiff.jpg
Описание
Цел Пилотиран полет до Луната
Продължителност 1964 - 1974
Националност Flag of the Soviet Union.svg СССР
Проектант Flag of the Soviet Union.svg ОКБ-1
Ръководител Сергей Корольов
Производител Flag of the Soviet Union.svg Прогрес
Стартове 4 (неуспешни)
Планирани полети 4 пилотирани
Технически данни
Носител Н-1
Космически кораб Л3
Екипаж на Л3 2
Спускаем апарат ЛК
Екипаж на ЛК 1
Продължителност до 12 денонощия

Лунна програма на СССР (на руски: Советская программа лунных пилотируемых полётов) — програма за пилотирани космически полети до Луната и обратно. Включва много проекти и две паралелни, взаимнодопълващи се програми - облитане на Луната (на руски: Лунно-облётная программа) и кацане на лунната повърхност (на руски: Лунно-посадочная программа). Важен елемент от съветската космическа програма. В продължение на повече от петнадесет години е основен проект като приоритет и значение в развитието на съветската космонавтика. До 1989 год. лунната програма на СССР е абсолютно секретна и за нея се знае много малко.

История на програмата[редактиране | edit source]

През 1895 год. Константин Циолковски публикува книгата си "Мечти за земята и небето". На следващата, 1896 год. той започва писането на своя основен труд "Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател". В тези книги са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса, механизмите за космическа навигация, доставката и транспортирането на горивото и междупланетните пътешествия. Идеите на Циолковски намират последователи както в Русия, така и по целия свят. Първите стъпки в практическата космонавтика са направени още през 20 - те години на миналия век, но сериозно човека поглежда към космоса след края на Втората световна война. Русия, по това време СССР, е една от водещите държави в новата научно - изследователска област. През 1957 год. страната успешно извежда на околоземна орбита първия изкуствен спътник на Земята, а в периода 1958 - 1960 год. осъществява първите безпилотни полети до Луната. Въпреки тези големи постижения, СССР не гледа сериозно на пилотиран полет до естествения земен спътник. Единствено генералния конструктор на ОКБ - 1 (Опитно конструкторско бюро-1) Сергей Корольов поддържа идеята за лунна мисия. Висшето ръководство на СССР в лицето на Никита Хрушчов се интересува преди всичко от военното приложение на ракетите. Полетите в космоса са единствено реклама за мощта на държавата. Другите водещи ракетни конструктори са на мнение, че космическото пространство трябва да бъде изследвано единствено от автоматични безпилотни апарати, които са по-евтини и по-безопасни от пилотираните космически полети. След като полетите на хора на околоземна орбита са факт и след като САЩ още в края на 50 - те и началото на 60 - те години започват практически разработки за пилотиран полет до Луната, СССР започва да осъзнава каква голяма стойност ще има успеха на подобно начинание. През 1961 год. Никита Хрушчов получава предложение от Президента на САЩ Джон Ф. Кенеди за съвместен полет, но то е отхвърлено под предлог, че подобно начинание ще бъде много сложно. В действителност, СССР се опасява, че САЩ ще получи достъп до ракетните му тайни. Едва през 1963 год., Сергей Корольов успява да убеди държавното ръководство в нуждата от финансиране на национална лунна програма. На следващата година СССР стартира такава програма със закъснение от почти пет години в сравнение с основния си конкурент САЩ. Започва т. нар. "лунна надпревара" между двете световни суперсили.

Етапи в програмата[редактиране | edit source]

През 1963 год. започва работата по конструирането на космически кораб за полет до Луната на базата на новия проект Союз. На 3 август 1964 год. с постановление на правителството е сложено началото на съветската лунна програма. След приемане на постановлението се разгръщат реални мащабни работи по две паралелни програми: полет до Луната и кацане на нейната повърхност. Поради лоша организация и недостатъчно финансиране някои от дейностите се забавят до три години, което слага отпечатък върху цялата програма. Началото на полетните изпитания е през 1966 год., а първия пилотиран полет е предвиден за 1967 год.

Полет до Луната[редактиране | edit source]

На този първи етап се предвижда осъществяване на пилотиран космически полет до Луната, поверен на ракетно - космическия комплекс "Протон - Л1". Този полет се осъществява по траектория тип "примка" без влизане в окололунна орбита, за разлика от полетите на американските космически кораби, които извършват обиколки около Луната. Това е известния проект "Зонд" (на български: Сонда), който остава недовършен и изпълнен само в безпилотен вариант. Работата по проекта започва през м. септември 1965 год. Преход на окололунна орбита не се предвижда, за да може да бъде намалена масата на кораба Л1 (на руски: Лунный-первый) и извеждането му на траектория към Луната да се извърши от тежката ракета - носител Протон, а не от свръхтежката Н-1, която още не е готова. Тъй като полета има престижен характер, научното оборудване на борда на кораба е сведено до минимум. Интерес представлява и обратното навлизане в земната атмосфера. За разлика от американския кораб Аполо, Л1 осъществява двустъпков вход: корабът влиза в атмосферата над южното полукълбо с втора космическа скорост, за сметка на аеродинамичните сили спускаемият апарат "отскача" от земната атмосфера и отново влиза в космоса, при което скоростта му се намалява до суборбитална. Повторното навлизане в атмосферата става с ниска скорост и вече над територията на СССР.

Кацане на Луната[редактиране | edit source]

Втората съветска лунна програма води директно към повърхността на Луната. Принципа, който разработват руските учени е в общи линии същия, който използват американците в програмата Аполо. Корабът - майка чака на окололунна орбита кацането, а след това и завръщането на спускаемия апарат. Разликата е в това, че кацащия космонавт е сам, а американските му колеги са двама. Изпълнението на програмата е поверено на ракетно - космическия комплекс "Н-1 - Л3 - ЛК". Началото е поставено през 1964 год., но поради закъснялото строителство на завода-производител, работите започват чак през 1966 год. Първият полет по програмата е предвиден за есента на 1968 год., но е осъществен година по - късно.

График на полетите[редактиране | edit source]

Полети за облитане на Луната[редактиране | edit source]

По програмата са построени 15 кораба Л1, от които трябва да стартират 12. Решено е, да бъдат изпълнени два пилотирани полета, всеки от тях предшестван от поне три напълно успешни безпилотни. Практически са осъществени 7 повече или по - малко успешни полета. В Таблица №1 е показан план-графика за провеждане на мисиите.

ТАБЛИЦА 1

Дата Кораб Задача
1 февруари 1967 2 П Безпилотен полет по високоелиптична орбита
2 март 1967 3 П Безпилотен полет по високоелиптична орбита
3 май 1967 4 Л Безпилотен полет до Луната
4 юни 1967 5 Л Безпилотен полет до Луната
5 юли 1967 6 Л Първи пилотиран полет до Луната
6 август 1967 7 Л Безпилотен полет до Луната
7 август 1967 8 Л Безпилотен полет до Луната
8 септември 1967 9 Л Безпилотен полет до Луната
9 септември 1967 10 Л Безпилотен полет до Луната
10 октомври 1967 11 Л Безпилотен полет до Луната
11 октомври 1967 12 Л Втори пилотиран полет до Луната
12 - 13 Л Резервен полет

Полети за кацане на Луната[редактиране | edit source]

Началото на програмата е предвидено за 1967 год., но закъснява с две години. Взето е решение за провеждане на две пилотирани мисии. За по - голяма сигурност се предвижда преди всяко кацане да бъде осъществено автоматично такова от безпилотен ЛК. Безпилотния кораб ще бъде използван при авария с основния и като радиомаяк, който ще подпомага навигацията и прилуняването на космонавта в следващата пилотирана мисия. В Таблица №2 е показан план-графика за провеждане на мисиите.

ТАБЛИЦА 2

Дата Кораб Задача
1 септември 1967 Макет Изпитание на ракетата - носител Н-1
2 - Макет Резервен полет
3 декември 1967 5 Л Безпилотен Л3 и безпилотен ЛК
4 февруари 1968 6 Л Безпилотен Л3 и безпилотен ЛК
5 април 1968 7 Л Безпилотен Л3 и безпилотен ЛК
6 юни 1968 8 Л Пилотиран Л3 и безпилотен ЛК с кацане на Луната като резервен ЛК-Р
7 август 1968 9 Л Безпилотен Л3 и безпилотен ЛК
8 септември 1968 10 Л Пилотирани Л3 и ЛК с кацане на Луната
9 - 11 Л Пилотиран Л3 и безпилотен ЛК с кацане на Луната като резервен ЛК-Р
10 - 12 Л Пилотирани Л3 и ЛК с кацане на Луната
11 - 13 Л Резервен полет

Лунни космонавти[редактиране | edit source]

Лунната група в отряда на съветските космонавти е фактически създадена през 1963 год. Първоначално тя е оглавявана от Юрий Гагарин. От 1965 год. групата е оформена документално и започва да се нарича "Отдел за подготовка на космонавти, командири и изследователи по лунната програма. През м. май 1966 год. групата е утвърдена от Военно-промишлената комиссия, а през м. февруари 1967 год. — сформирана окончателно. Комплектовани са три екипажа: Алексей Леонов (командир) - Олег Макаров (бордови инженер); Павел Попович (командир) - Виталий Севастиянов (бордови инженер); Валери Биковски (командир) - Николай Рукавишников (бордови инженер). Като дубльори в групата са включени още: Георгий Доброволски, Пьотър Климук и Валерий Волошин (командири); Юрий Артюхин, Георгий Гречко, Валерий Кубасов, Андриан Николаев, Георгий Шонин, Константин Феоктистов, Виктор Горбатко, Евгений Хрунов, Борис Волинов, Анатолий Филипченко, Владислав Волков, Анатолий Куклин, Анатолий Воронов и Ершов (бордови инженери); Виктор Пацаев, Валерий Яздовски, Сергей Анохин, Владимир Бугров, Генадий Долгополов и Никитский (граждански специалисти по програмата за кацане на лунната повърхност). Официално ръководител на групата е Валери Биковски. Всички космонавти достигат пълна готовност за участие в космически полет през 1968 год. Подготовката се осъществява в Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК) в Звездното градче край Москва. За подготовката по астронавигация космонавтите са командировани в Сомалия. При отработката на маневрите по кацане на Луната са използвани наземен симулатор и хеликоптер. В ЦПК е построен планетарий. Според предварителните назначения първият полет до Луната е поверен на екипажа Валери Биковски (командир) - Николай Рукавишников (бордови инженер), а първото кацане на лунната повърхност - на Алексей Леонов. Като дублиращ екипаж и при двете мисии е определен Павел Попович (командир) - Виталий Севастиянов (бордови инженер). След загубата на "лунната надпредвара" подготовката на космонавтите по програмата за облитане на Луната е прекратена през м. март 1969 год., а по програмата за кацане на Луната - през м. декември с. г.

Реализация на програмата[редактиране | edit source]

Корабите Л1 извършват седем безпилотни изпитателни полета под обозначенията Космос 146, Космос 154, Зонд 4Зонд 8. При това корабите Космос 146 и Космос 154 са изведени на ниска околоземна орбита за извършване на допълнителни тестове, а Зонд 5Зонд 8 изпълняват облитане на Луната. Още пет кораба Л1 и два модифицирани Л1С не достигат до космоса поради различни аварии с ракетите-носители, съответно Протон и Н-1. В три от петте полета за облитане на Луната стават произшествия, които биха били с фатален край за екипажа, ако полетите са пилотирани. При Зонд 4 и Зонд 5 отказва системата за управление на входа в атмосферата, корабите влизат по неразчетена траектория с повече от двадесеткратно претоварване, а при полета на Зонд 6 става разхерметизация на кабината и отказ на парашутната система. На кораба Зонд 5 се намират костенурки. Това са първите живи същества, които достигат нашия естествен спътник три месеца преди полета на Аполо 8. Интересен е фактът, че те (за разлика от отлично трениран пилот например) с лекота издържат над двадесеткратното претоварване при приземяването. Първия пилотиран полет до Луната Зонд 7 е предвиден за 8 декември 1968 год. Поради авариите на автоматичните кораби и ниската надеждност на ракетата - носител полетът е отменен. Това решение е продиктувано от обстоятелството, че достигането на Луната има престижен характер и една катастрофа с трагичен край ще се отрази изключително негативно на международния престиж на СССР. Космонавтите пишат писмо до висшите партийни и държавни ръководители, в което настояват за полет, въпреки неуспехите на безпилотните мисии. Правилното решение на политическото ръководство се потвърждава от фактите. На 20 януари 1969 год. Зонд 7 е изтрелян (с отлагане от месец и половина) в безпилотен режим и загубен поради взрив на ракетата - носител Протон. След това първия пилотиран полет на космическия кораб Л1 е отлаган няколко пъти през месеците януари, април, август, ноември и м. април 1970 год. Последния безпилотен полет на кораба Л1 под названието Зонд 8 е извършен през м. октомври 1970 год., след което тази програма е закрита, защото облитането на Луната при положение, че САЩ вече са стъпили на нея просто губи смисъл, а програмата за приземяване Н-1 - Л3 - ЛК работи на пълни обороти. На тази програма, обаче, е писано да се превърне в най - голямото разочарование не само за съветската космонавтика, а за съветската наука изобщо. Ракетата - носител Н-1 е готова преди космическия кораб Л3 и десантния модул ЛК. Но точно тя поднася много неприятна изненада с твърде ниската си надеждност. От четири старта - четири завършват с катастрофа. Лунния кораб (ЛК) е изпитан успешно три пъти на околоземна орбита през м. ноември 1970 год. и м. февруари и август 1971 год., но по време на тези "ниски" полети е извеждан от ракетата - носител Союз. След 1972 год., когато е последния неуспешен полет на Н-1 (и последното кацане на Луната от Аполо 17), съветската лунна програма продължава още две години. През това време са модернизирани ракетата - носител и космическия кораб. Предвиждат се пет изпитателни полета през 1975 - 1978 год. Едва след тяхното провеждане, през 1979 год. може да бъде проведен пилотиран полет до Луната, а през 1980 год. - да бъде осъществено кацане на лунната повърхност. При това положение съвсем очаквано висшето ръководство на СССР взема решение през м. август 1974 год. да прекрати лунната си програма завинаги.

Резултати[редактиране | edit source]

СССР стартира лунната си програма със сериозно закъснение спрямо САЩ и логично губи "лунната надпревара". Най - общо причините за неуспеха на съветската лунна програма са политически, финансови, организационни и технологични. В СССР липсва политическа воля за постигане на набелязаната задача. Нещо повече, висшите партийни и държавни ръководители гледат на националната космическа програма като на реклама за възможностите на държавата. Използването на ракетната техника за научни цели е възприето като досадно изразходване на значителни финансови ресурси и косвено като причина за забавяне на превъоръжаването на страната. Когато в средата на 60 - те години на 20 - век в СССР осъзнават каква висока пропагандна стойност ще има стъпването на Луната, вече е много късно и изоставането с почти пет години от САЩ не може да бъде наваксано. Финансовия ресурс на двете свръхдържави също не може да бъде съпоставен. Съветската лунна програма поглъща 5 млрд. рубли, докато НАСА изразходва за целта около 22 млрд. долара. С други думи разликата във финансирането е от порядъка на 4 - 5 пъти. Това е една от причините целия съветски проект да носи белезите от икономии на средствата и свързаните с тях технологични несъвършенства. Организационно СССР отстъпва значително на основния си съперник. Свръхтежкия носител Н-1 е построен от 500 (!) организации и 26 ведомства, от които 7 са пряко подчинени на Военно - промишлената комисия. Освен това строителството на завода, в който ракетата се сглобява и добива завършен вид закъснява с две години. Руските конструктори се отказват от строителството на скъпи стендове за динамични и огневи изпитания, поради което ракетите се усъвършенстват в реални полети. Това отнема твърде много време и средства. В проекта на Сергей Корольов се наблюдават редица регресивни технически решения: повече степени, по-голямо количество двигатели, голяма сумарна тяга при малък размер на соплата на първата степен, невъзможност за използването на високоенергетичните кислород - водородни двигатели за връхните степени, сравнително малък полезен товар за размерите на ракетата. В космическите кораби Л3 и ЛК отсъства бордова ЕИМ, а примитивната автоматика е двойно и тройно подсигурена, което води до нарстване теглото на апаратите и намаляване на полезния товар. Поради малката маса на полезния товар, научното оборудване е сведено до минимум, което поставя под съмнение чисто научната стойност от реализирането на проекта.

Вижте също[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Атанасов А., Съветската лунна драма, в. "Труд", 1990
  • Гетланд К., Космическая техника, Издательство "Мир", Москва, 1986
  • Филин В., Воспоминания о Лунном Корабле, Издательство "Культура", Москва, 1992
  • Хрушчов С., Раждането на свръхдържавата, Издателство "Прозорец", София, 2012

Източници[редактиране | edit source]

  • Советские программы лунных пилотируемых полетов. Архивировано из первоисточника 15 июля 2012.
  • Звездное досье: История Космонавтики. Архивировано из первоисточника 15 июля 2012.
  • Советские программы пилотируемых полетов к Луне. Архивировано из первоисточника 15 июля 2012.
  • Советские лунные программы. Архивировано из первоисточника 15 июля 2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]