Лустрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лустра́ция (от лат. lustratio— изчистване посредством жертвоприношение) – политическа практика, състояща се в законово ограничаване на правата на някои категории лица (избирани по професионални, партийни, религиозни или други признаци) за:

  • заемане на държавни длъжности (вкл. и държавен служител);
  • професионална практика („забрана на професии“);
  • неприкосновеността на личния живот (допуска се публично разпространяване на всякаква информация за произход, детайли от биографията и т.н.).

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Пример за такъв закон в България е т.нар. Закон „Панев“ – закон, написан от депутата от СДС Георги Панев през мандата на 36-ото НС. Той има за цел лустрация на бившите членове на БКП като преподаватели във висшите учебни заведения. Законът „Панев“ е отменен на 30 март 1995 г.

Денацификация[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война е предприето изчистване на следвоенното немско и австрийски общества от влиянието на нацистката идеология.

Декомунизация[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Берлинската стена и разпада на СССР много държави в Централна и Източна Европа въвеждат лустрационни закони, известни също като декомунизация. Първи са Полша, Чехословакия и Унгария[1], последвани от Румъния[2]. Вариант на лустрация има и в Литва и Латвия[3].

Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Със свалянето на Саддам Хюсеин и със съдействие от САЩ[4], в Ирак налагат лустрация спрямо членове на бившата партия на диктатора БААС. Според различни интерпретации, това изолиране на много бивши политици и държавни служители с влияние в държавата е довело до създаването на Даеш, много от водещите личности в която попадат под ударите на тази лустрация[5].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]