Лустрация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Лустра́ция (от лат. lustratio— изчистване посредством жертвоприношение) – политическа практика, състояща се в законово ограничаване на правата на някои категории лица (избирани по професионални, партийни, религиозни или други признаци) за:

  • заемане на държавни длъжности (вкл. и държавен служител);
  • професионална практика („забрана на професии“);
  • неприкосновеността на личния живот (допуска се публично разпространяване на всякаква информация за произход, детайли от биографията и т.н.).

Примери[редактиране | редактиране на кода]

Пример за такъв закон в България е т.нар. Закон „Панев“ – закон, написан от депутата от СДС Георги Панев през мандата на 36-ото НС. Той има за цел лустрация на бившите членове на БКП като преподаватели във висшите учебни заведения. Законът „Панев“ е отменен на 30 март 1995 г.

След падането на Берлинската стена и разпада на СССР много държави в Централна и Източна Европа въвеждат лустрационни закони. Първи са Полша, Чехословакия и Унгария[1], последвани от Румъния[2]. Вариант на лустрация има и в Литва и Латвия[3].

В Чехословакия и Чешката република[редактиране | редактиране на кода]

Според закон приет на 4 октомври 1991 всички служители на чехословашката държавна сигурност (Státní bezpečnost, StB) - тайната полиция от комунистическата епоха, попадат в черен списък за заемане на публични длъжности, в това число високите нива на правителствените служби, съдебна власт и прокуратура, службата по безопасност на информацията (BIS) (на чешки: Bezpečnostní informační služba), военнослужещи, управлението на държавните предприятия, централната банка, железниците, висши академични длъжности и държавните електронни медии. Този закон остава в сила в Чешката република след разделянето на Чехословакия на 1 януари 1993 г. чак до 2000 г.

Лустрационните закони в Чехословакия и Чешката република не бяха създадени с намерение да служат като правосъдна мярка, а да гарантират, че събития като комунистическия преврат от февруари 1948 няма да се случат отново.[4]

В Германия[редактиране | редактиране на кода]

В Германия няма лустрационен процес, но има федерална агенция - Федерален комисар за архивите на службите на държавна сигурност на бившата Германска демократична република, позната също като Агенция за архивите на Щази или BStU. [5] Федералната агенция е посветена на запазване и съхраняване на архивите, както и за разследване на действията в близкото минало на бившата тайна полициа на Източна Германия, Щази. Агенцията е подчинена на Представителството на федералното правителство за култура (Бернд Нойман, Християндемократически съюз). Към 2012 има 1 700 служители.[6]

В Полша[редактиране | редактиране на кода]

Първият лустрационен законопроект е приет от полския парламент през 1992, но е обявен за противоконституционен от Конституционния трибунал на Република Полша. Няколко други проекта след това са представени и разгледани от назначена за целта комисия, в резултат на което нов лустрационен закон е приет през 1996.[7] От 1997 до 2007 лустрацията е в ресора на службата Говорител на обществения интерес (на полски: Rzecznik Interesu Publicznego), която анализира лустрационните декларации и може да инициализира последващи процедури. Според нов закон, който е в сила от 15 март 2007, лустрацията в Полша вече се администрира от Институт за национална памет (на полски: Instytut Pamięci Narodowej; IPN).[8][9]

В Украйна[редактиране | редактиране на кода]

В Украйна, терминът лустрация се отнася до изключването от публични служби на държавни служители, които са работили по време на украинския президент Виктор Янукович в продължение на повече от една година „и които не са напуснали по своя собствена воля“ между 25 февруари 2010 и 22 февруари 2014 и държавни служители, които са били активни членове на Комунистическата партия на Съветския съюз. Те могат да бъдат изключени за период от пет до десет години.[10]

Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Със свалянето на Саддам Хюсеин и със съдействие от САЩ[11], в Ирак налагат лустрация спрямо членове на бившата партия на диктатора БААС. Според различни интерпретации, това изолиране на много бивши политици и държавни служители с влияние в държавата е довело до създаването на Даеш, много от водещите личности в която попадат под ударите на тази лустрация[12].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]