Лутрос (дем Александрия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Лутрос.
|
Лутрос Λουτρός |
|
|---|---|
| — село — | |
  Лутрос  Лутрос  Лутрос |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 1294 души (2001) |
Лутрос (на гръцки: Λουτρός) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Лутрос има 1294 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 5 километра югозападно от Александрия (Гида). Край селото е разположен Лутроският манастир „Света Неделя“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лутрос е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лутрос (Loutros), Камбанийска епархия, живеят 276 гърци.[1] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лутрос е село в Берска каза и в него живеят 300 гърци християни.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лутрос (Loutros) живеят 290 гърци.[3]
В 1910 година в Лутрос (Λουτρός) има 600 жители патриаршисти.[4]
Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική).[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лутрос остава в Гърция. При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[6] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Лутро (Λουτρό) като село с 60 къщи.[7] При преброяването от 1913 година в селото има 349 мъже и 234 жени.[6]
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени малко гърци бежанци. В 1928 година Лутрос е смесено местно-бежанско селище с 4 бежански семейства и 13 жители бежанци.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Свързани с Лутрос
Лазарос Цавдаридис (р. 1970), гръцки политик от Нова демокрация, по произход от Лутрос[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Σπύρος Λουκάτος, Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας – Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Λάζαρος Τσαβδαρίδης. // Λάζαρος Τσαβδαρίδης. Посетен на 20 октомври 2013 г. Архив на оригинала от 2013-10-20 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „