Луций Арункулей Кота
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кота.
| Луций Арункулей Кота L.Aurunculeius Cotta | |
| римски легат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 54 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
Луций Арункулей Кота (на латински: Lucius Aurunculeius Cotta; † 54 пр.н.е., Атватука, Северна Галия) е римски легат във войската на Гай Юлий Цезар по време на Галската война. Освен това той пише история на римляните.
През 57 пр.н.е. е легат с Квинт Педий Балб при Юлий Цезар в Галия против белгите и е командир на цялата конница след битката при Бибракта (Bibracte). През 55 пр.н.е. след отиването на Цезар в Британия, той ръководи заедно с Квинт Титурий Сабин наказателен поход против морините и менапиите. През ноември 54 пр.н.е. той е командир заедно със Сабин на един легион и пет кохорти (около 10 000 души), които са на зимен лагер при Атватука (или Адуатука) на келтските ебурони. Там са нападнати от ебуроните с командир Амбиорикс заедно с Катуволц и губят легион и половина. Според Цезар загубата се дължи на стратегията на Сабин, който иска да се изместят в съседен зимен лагер, а Кота иска да стоят там и да се защитават, докато дойде помощ. Римляните напускат лагера, както е планувал Амбиорикс и разгромява римските кохорти. Кота е ранен в лицето с камък, но не иска заедно със Сабин да напусне битката и да моли Амбиорикс за милост. Квинт Титурий Сабин и легионерите, които се предават на Амбиорикс са избити. Луций Арункулей Кота и голяма част на неговите войници са убити в храбра битка. Цезар дава вината за нещастната загуба (calamitas) главно на Сабин.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Цезар, De bello Gallico 1,52,1.; 2,11.; 4,22,5 и 38,3.; 5,24,5.; 5,26 – 37.; 5,28 – 31; 5,37.; 5,52 и 6,37.
- Апиан, Bellum Civile 2,29, 150.
- Светоний, Divus Iulius 25.
- Дион Касий 55,5,6.
- Евтропий 6,17.
- Флор, Epitoma de Tito Livio bellorum omnium annorum, VII Bellum Gallicum, XLV
- Ливий, Ab urbe condita 111 (Periocha).
- Плутарх, Caesar 23.
- Павел Орозий, Historiarum adversum paganos libri VII, VI,10.
- Elimar Klebs, RE:Aurunculeius 6, RE II, 2, 2555, 2556