Луций Валерий Максим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луций Валерий Максим (на латински: Lucius Valerius Maximus) e политик и сенатор на Римската империя през 3 век. Пълното му име е Луций Валерий Клавдий Максим Ацилий Присцилиан (лат.: Lucius Valerius Claudius Maximus Acilius Priscilianus).

Той произлиза от старата италийска аристокрация, от фамилията Валерии Максими и е син на Луций Валерий Месала (консул 214 г.) или на Луций Валерий Месала Тразеа Приск (консул 196 г.).

Валерий е първо triumvir monetarum, квестор urbanus (градски квестор), квестор в неизвестна провинция и претор tutelaris. През 233 г. Валерий e консул заедно с Гней Корнелий Патерн. Като comes той придружава император Пупиен при пътуванията му. След това 255 г. става praefectus urbi и през 256 г. е отново консул. Колега му е Марк Ацилий Глабрион. След това е Curator Laurentium Labinatium на жреческа колегия Vigintisexviri ("Двадесет и шестима").

Той се жени вероятно за Коелия (Целия) Балбина, вероятно дъщеря на Марк Аквилий Целий Аполинар, роднина на бъдещия император Балбин. Баща е на Луций Валерий Попликола Балбин Максим (консул 253 г.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • PIR 1 V 81; 84

Източници[редактиране | редактиране на кода]