Луций Калпурний Бибул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луций Калпурний Бибул (латински: Lucius Calpurnius Bibulus † ок. 32 пр.н.е.) е древноримски държавник.

Луций Бибул е трети син на Марк Калпурний Бибул – отявлен враг на Юлий Цезар. Майка му вероятно е Порция Катона[1] (дъщеря на Катон Млади и Атилия).

Двамата му по-възрастни братя са убити в Египет от някои от войниците, които са оставени там от Авъл Габиний, след като възстановяват Птолемей XII на фараонския трон. Баща му умира през 48 пр.н.е. от изтощение и напрежение, докато командва републиканския флот срещу Юлий Цезар.

След убийството на Цезар Луций избира страната на Марк Юний Брут и Касий, за които през 42 пр.н.е. се сражава в битката при Филипи. След загубата на „либераторите“ той се предава на Марк Антоний, като по-късно получава от него командването на флота му.

Бибул по-късно е назначен като губернатор на Сирия от Октавиан. Умира около 32 пр.н.е.

Източници[редактиране | редактиране на кода]