Луций Лаберий Максим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луций Лаберий Максим (на латински: Manius Laberius Maximus; * в Ланувиум) е политик и сенатор на Римската империя през края на 1 век по времето на императорите Домициан (81-96).

Произлиза от фамилията Лаберии, клон Максим от Volceii, Лукания и е син на конника, сенатор Луций Лаберий Максим с ранг екви.

През юдейско-римската война (71-73/74) Максим е прокуратор на Юдея по времето на легата на провинцията Секст Луцилий Бас.

Максим е управител (Praefectus annonae, praefectus Alexandreae et Aegypti) на римската провинция Египет през 82-83 г. след Гай Тетий Приск и е сменен от Луций Юлий Урс. Става при император Домициан през 84 г. преториански префект, командир на преторианската гвардия, след Корнелий Фуск и е сменен от Касперий Елиан.

Той се жени за римлянка и е баща на Маний Лаберий Максим (суфектконсул 89 г., консул 103 г.). Става дядо на Лаберия Хостилия Криспина, която е майка на Луций Брутий Квинтий Криспин(консул 187 г.) и на римската императрица Брутия Криспина, съпруга на император Комод.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinz Hübner: Der Praefectus Aegypti von Diokletian bis zum Ende der römischen Herrschaft. Filser, München-Pasing 1952.
  • Oscar William Reinmuth: The Prefect of Egypt from Augustus to Diocletian. Leipzig 1935, ISBN 3-511-02437-4.
  • Artur Stein: Die Präfekten von Ägypten in der römischen Kaiserzeit. Francke, Bern 1950.