Луций Манлий Вулзон (претор 218 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Манлий Вулзон.
| Луций Манлий Вулзон Lucius Manlius Vulso | |
|---|---|
| римски политик и военачалник | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Манлии |
| Баща | Луций Манлий Вулзон Лонг |
| Майка | неизвестна |
| Деца | Авъл Манлий Вулзон Гней Манлий Вулзон Луций Манлий Ацидин Луций Манлий Вулзон |
Луций Манлий Вулзон (на латински: Lucius Manlius Vulso) е претор на Римската република през 218 пр.н.е., първата година на втората пуническа война. Той принадлежи вероятно през 216 пр.н.е. към изчезналите след битката при Кана.
Луций Манлий Вулзон е от патрицианската фамилия Манлии, клон Вулзон и е вероятно син на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул през 256 и 250 пр.н.е.).
През 218 пр.н.е. той е претор peregrinus и получава задачата да защитава новите колонии Placentia (днес Пиаченца) и Кремона. Той марширува с войската към Мутина (днес Модена), за да потуши въстанието на боите. Римската войска е нападната от боите в една гора, претърпява големи загуби и се оттегля в Tannetum (днес Тането), където е обсадена от боите. Преторът Гай Атилий Серан, който е на път с един легион към Публий Корнелий Сципион в Испания, успява да помогне на Манлий. След това боите се оттеглят.
През ноември 218 пр.н.е. консулът Сципион поема командването на войските на преторите Манлий и Атилий и ги изпраща в Рим.
През края на 217 пр.н.е. той дава нареждането за строеж на храм за Конкордия, обещан преди две години при боевете против боите.
През 216 пр.н.е. Манлий и Атилий кандидатстват в изботите за консули, но не успяват, избран e Гай Теренций Варон. Участва 216 пр.н.е. в битката при Кана и вероятно и той изчезва, както много други.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ливий, 21, 25, 1 – 7.; 21, 39, 3.; 22, 33, 7.; 22, 35, 1f.; 22, 61, 5 – 10.; 23, 21.
- Полибий, 3, 40, 3 – 14; 56, 6.
- Апиан, Hannibalica 5.
- Friedrich Münzer, Manlius 92). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1222 – 1223.
- Serge Lancel, Hannibal. Paris 1996, dt. Düsseldorf/Zürich 1998, S. 118f., 138.