Луций Папирий Мугилан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Папирий Мугилан.

Луций Папирий Мугилан (на латински: Lucius Papirius Mugillanus) произлиза от благородническата фамилия Папирии, клон Мугилани. През 444 пр.н.е. суфектконсул, а през 443 пр.н.е. е един от първите двама цензори.

Вероятно негов син със същото име от клон Мугилани е консул през 427 пр.н.е., консулски трибун през 422 пр.н.е. и interrex през 420 пр.н.е.

През 444 пр.н.е. Рим се ръководи от трима патрициански консулски военни трибуни (Тит Клелий Сикул, Авъл Семпроний Атрацин и Луций Атилий Луск). След тяхното напускане след три месеца — вероятно поради религиозни причини, консули стават Луций Папирий Мугилан и Луций Семпроний Атрацин. В този период сключва мирен договор с град Ардеа.[1][2]

През следващата 443 пр.н.е., според Ливий, се въвежда отново службата на цензората и Мугилан e един от първите двама цензори, заедно с консулския му колега Семпроний.[3]

Предполага се, че Мугилан е дядо на Марк Папирий Мугилан (консулски военен трибун 418 и 416 пр.н.е., консул 411 пр.н.е.) и на Луций Папирий Мугилан (консулски военен трибун, през 382, 380 и 376 пр.н.е.).[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ливий 4, 7, 1–3; 4, 7, 7–12; Дионисий 11, 61, 1 – 62, 4; Цицерон, epistulae ad familiares 9, 21, 2.
  2. Диодор 11, 32, 1.
  3. Ливий 4, 8, 7; Цицерон, epistulae ad familiares 9, 21, 2;
  4. RE, XVIII,3, 1068, 1069, Papirius 66, Fr. Münzer