Луций Семпроний Атрацин (консул 34 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луций Семпроний Атрацин
римски юрист
Роден
Починал
7 г. (79 г.)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Семпроний Атрацин.

Луций Семпроний Атрацин (на латински: Lucius Sempronius Atratinus; * 73 пр.н.е.; † 7 г.) e политик и юрист на късната Римска република през 1 век пр.н.е. и 1 век.

Произлиза от клон Атрацин на фамилията Семпронии. Син е на Луций Калпурний Бестия (57 пр.н.е. плебейски едил). Като малък той е осиновен от Луций Семпроний. Като 17-годишен той води през 56 пр.н.е. процес против Марк Целий Руф, който малко преди това е обвинил истинския му баща Луций Калпурний Бестия в купуване на гласове. Целий е защитаван от Цицерон и печели процеса. През 40 пр.н.е. Семпроний поема религиозната служба авгур и политически е от последователите на Марк Антоний. В края на 40 р.н.е. той се застъпва в Сената за дошлия в Рим Ирод Велики, който е избягал от партите и търси римска военна помощ за да завладее отново Юдея. Следващите години Семпроний e legatus pro praetore за Антоний в Гърция.

През 34 пр.н.е. Луций Семпроний Атрацин е избран за суфектконсул. Той е на служба до 1 юли. [1] През 34 пр.н.е. консули са: Марк Антоний II (само 1 ден) и Луций Скрибоний Либон. Суфектконсули са: Луций Семпроний Атрацин (до 1 юли), Павел Емилий Лепид, Гай Мемий и Марк Херений Пицен (от 1 ноември).

Семпроний се присъединява към Октавиан. От благодарност Семпроний получава службата проконсул на провинция Африка през 23 пр.н.е. През 21 пр.н.е. се връща в Рим и получава триумф.

Семпроний е женен за Марция Цензорина. Неговата дъщеря Семпрония Атрацина е първата съпруга на Павел Емилий Лепид, който е племенник на триумвира Марк Емилий Лепид.

Сестра му Семпрония е омъжена за Луций Гелий Публикола (консул 36 пр.н.е.).

Семпроний умира на 80 години през 7 г., вероятно се е самоубил.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Münzer, Sempronius 26). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band II A,2, Stuttgart 1923, Sp. 1366–1368.
  • Sempronius [I 8]. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 11, Metzler, Stuttgart 2001, ISBN 3-476-01481-9, Sp. 386.