Луцилий Лонг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луцилий Лонг (Lucilius Longus; † 23 г.) е политик и сенатор на ранната Римска империя през 1 век.

Луцилий Лонг е homo novus и добър приятел на Тиберий.[1]

На 1 юли 7 г. той става суфектконсул [2] на местото на Авъл Лициний Нерва Силиан заедно с консулa Квинт Цецилий Метел Критски Силан.

Луцилий придружава като единствен сенатор Тиберий по време на доброволното му изгнание на Родос.[3]

След смъртта му сенатът поставя една статуя на Луцилий на Форума на Август.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Annalen, 4,15.
  2. Fasti Amiternini 1,1,13,2,191
  3. Тацит, Annalen, 4,15.
  4. Тацит, Annalen, 4,15.