Луцилий Младши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Луцилий Младши (на латински: Lucilius Iunior; * 6 г. в Кампания) e римски конник. Той си коренспондира с около десет години по-стария Сенека в Epistulae morales (Epistulae morales ad Lucilium, 124 „Писма за етиката до Луцилий“), Naturales quaestiones и De providentia.

Той е от скромен произход. Чрез своите постижения и протекцията на приятели (между другото на Корнелий Лентул Гетулик) се издига до ранга на еквите. Първо е на военна служба на Рейн, в Ориента и Африка. През 63/64 г. е прокуратор на Сицилия по времето на император Нерон.

Той изучава философските проблеми и пише стихотворения, споменати от Сенека. Вероятно е автор на стихотворението Aetna за избухването на вулкана Етна.

Има вила в Ардеа, близо до Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Сенека, Moral letters to Lucilius, 49, 70
  • Rudolf Hanslik: Lucilius, Nr. II 4. In: Der kleine Pauly. Band 3, 1969, Sp. 754–755.
  • W. Kroll: Lucilius (Nr. 26). In: RE. Band XIII, 2, 1927, Sp. 1645.
  • U. Weidemann: Lucilius Iunior. In: Lexikon der Alten Welt. 1965, Sp. 1770.
  • E. Bährens, in Poetae latini minores, ii.