Луч
| „Луч“ „Луч“ | |
 година ІІ, брой 3, 30 март 1938 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | списание |
| Начало | 1 юни 1937 година |
| Край | 20 май 1938 година |
| Издател | Борис Арсов |
„Луч“ (на сръбски: „Луч“, в превод „Лъч“) е сръбско месечно списание, издавано в Скопие, Кралство Югославия от 1937 до 1938 година. Списанието е издавано от пробългарски интелектуалци, сред които и дейци на Македонската младежка тайна революционна организация, като орган, поддържащ съпротивата срещу посърбяването на Вардарска Македония.[1]
Основаване
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за издаване на списанието се заражда при големия терор, установен в югославската част на Македония, след убийството на крал Александър I Караджорджевич от ВМРО в 1934 г., който възмущава дори и местни сърбомани с високо обществено положение. Идеята за списанието се появява в 1936 г. в средата на група млади български патриоти.[2]
Списанието е основано през пролетта на 1937 г. в хотел „Бристол“, като на основаването присъства и представителя на властта Марко Батричевич, служител на Управата на град Скопие. Списанието е регистрирано в съда като „Луч – месечно списание за култура, икономически и социални въпроси – Скопие“ (Луч – месечни часопис за култура, економска и соцјална питања – Скопље). Сред обсъжданите имена са „Борина“, „Юг“ и „Вардарски край“. Основни двигатели на списанието са д-р Теодосий Робев, икономист от Битоля, д-р Борис Арсов, икономист от Крива паланка, Аца Цветкович, битолски сърбоманин, чиновник в Бановината, но симпатизант на движението, проф. Георги Киселинов, филолог от Ресен, Зафир Джиков, търговец от Скопие, Васил Пупков, печатар от Скопие. Робев, Арсов, Цветкович и Киселинов са членове на редакционната колегия, като собственик е Киселинов (Ђорђе Ј. Киселиновић), а отговорен редктор е Арсов (Борисав Арсић). Джиков е касиер, Пупков го печата в собствената си печатница, а главен разпространител е Георги Симонов Касапинът. От брой № 5 собственик е инженер Атанас Атанасов.[2]
Списанието излиза от 1 юни 1937 година до 20 май 1938 година. Списанието се печата в скопската печатница Неманя. Сред сътрудниците на списанието са Благой Благоев, Димитър Гюзелов, Антон Панов, Радослав Петковски, Цеко Попиванов, д-р Теодосий Робев, Глигор Ставридис и други.
Членове-съдружници на предприятието „Луч“
[редактиране | редактиране на кода]| Номер | Име | От | Професия |
|---|---|---|---|
| 1 | д-р Теодосий Робев | Битоля | стопановед, потомък на фамилията Робеви |
| 2 | д-р Борис Арсов | Крива паланка | юрист |
| 3 | проф. Георги Киселинов | Ресен | филолог, главен двигател на редакцията |
| 4 | д-р Александър Георгиев | Кратово | лекар[2] |
| 5 | Христо Попсимов | Охрид | поет, юрист, внук на Григор Пърличев |
| 6 | д-р Иван Анастасов | Кавадарци | лекар, син на Григор Анастасов |
| 7 | д-р Петър Здравев | Тетово | лекар, член на Академичното дружество „Македония“ в Женева |
| 8 | д-р Тодор Хаджимитков | Скопие | ветеринарен лекар |
| 9 | д-р Георги Донов | Ресен | химик |
| 10 | д-р Тодор Мировски | Щип | икономист |
| 11 | Спиро Китинчев | Скопие | виден българин |
| 12 | инженер Кирил Жерновски | Дебърско | |
| 13 | инженер Атанас Атанасов | Куманово | |
| 14 | инженер Димитър Караджов | Щип | известно време кмет на града |
| 15 | Тома Кленков | Струга | аптекар в Свети Никола |
| 16 | Тома (Томче) Попцветанов Кочков | Скопие | бивш учител, виден българин |
| 17 | Стоилко Давидов | Кратово | свещеник в Скопие |
| 18 | Милче Стоянов | Скопие | аптекар |
| 19 | Антон Панов | Дойран | артист, автор на драмата „Печалбари“ на македонски диалект |
| 20 | Филип Каваев | Струга | учител, автор на патриотични разкази на македонски диалект, редовен сътрудник |
| 21 | Атанас Чорбев | Велес | депутат |
| 22 | Сане Санев | Скопие | търговец |
| 23 | Тихомир Здравев | Скопие | търговец |
| 24 | Методий Минчев | Скопие | чиновник |
| 25 | Коце Ванов | Велес | стопановед, виден общественик |
| 26 | Сотир Тренчев | Ресен | юрист, адвокат в Битоля |
| 27 | Цеко Стефанов Попиванов | Скопие, по произход от Кочани | журналист с леви убеждения |
| 28 | Методи Андонов | Прилеп | търговец винар |
| 29 | Трайко Рибарев | Скопие | търговец, потомък на възрожденския род Рибреви, член на ММТРО |
| 30 | Павле Гичев | Щип | часовникар в Скопие, член на ММТРО |
| 31 | Андрей Алексов Михайлов | Скопие | търговец, виден член на ММТРО |
| 32 | Михо Михайлов | Скопие | търговец, член на ММТРО |
| 33 | Никифор (Форе) Талаганов | Скопие | търговец, член на ММТРО |
| 34 | Зафир Джиков | Скопие | търговец, изявен български активист |
| 35 | Георги Симонов | Велес | месар |
| 36 | Васил (Васе) Димитров (Димчев) Пупков | Скопие | книжар и собственик на печатница, кредитор за печатането на списанието[3] |
| 37 | д-р Милош Яковлевич | Галичник | лекар сърбоманин, чиновник в Бановината, но благосклонен към движението[4] |
| 38 | Аца Цветкович | Битоля | сърбоманин, началник на отделение в Бановината, благосклонен към движението |
| 39 | Йосиф Михайлович | Тресонче | инженер, сърбоманин, бивш кмет на Скопие, благосклонен към движението |
| 40 | Люба Маркович | Дримкол | сърбоманин, но критичен към режима[5] |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Главната тенденция на списанието е да се запази Вардарска Македония от посърбяване. Като образец е използвано хърватското списание „Нива“. Платформата на списанието, чрез която се съпротивлява на сърбизма, е южнославянската. Печатат се критични статии върху колонизационната и икономическата политика на режима, като авторите са само от Македония – българи или сърбомани с единственото изключение на сърбина проф. Душан Неделкович, публикувал теоретична лява политическа статия.[5]
Публикуваните материали са за Македония (наричана Южни краеве) – икономическото ѝ състояние (Яковлевич), културното богатство, критика на правителствената политика, спъваща прогреса ѝ. Особено място заемат художествените материали, народни и оригинални, които са публикувани на местни български говори, а не на сръбски език. Попсимов пише стихове на охридски, Каваев на стружки, а в драмата си „Печалбари“ Панов използва струмишки говор. Художествен сътрудник на „Луч“ е Никола Мартиноски.[5] Статиите са на сръбски, но в тях се вкарва и македонски говор, като особено успешно го прави Каваев.[6] Статиите чест прикрито се опитват да прокарат българска патриотична линия. Така например бившият български учител Тома Попцветанов пише в статията си „Значението на Св. св. Кирил и Методий за югославянството“:
| „ | Това дело на Светите братя се чувства и днес след хиляда години... С него се свързват сърбите, българите и русите... Българският княз Борис, приемайки християнството, с това е отбелязал бъдещите насоки на целия южнославянски народ... През времето на цар Симеон България става духовно огнище за всички славяни...[7] | “ |
Д-р Борис Благоев пише в своя икономическа статия:
| „ | Повардарието са напуснали над 50 000 негови синове, зщото нямат достатъчно земя, която да ги храни. Същевременно тъкмо в този Юг са колонизирани 10 650 семейств, докарани от пасивните краища на зържавата... Не е направено нищо в борбата против туберкулозата, против голямата и несъразмерна детска смъртност... Положението е наистина отчаяно. Прехраната е невъзможна. Работникът въобще няма възможност да си купи месо, захар, мляко и пр. Всичко това е непостижимо за него. Още по-малко може да се облече и обуе.[8] | “ |
Властите отговарят с глоби и заплашване на читателите. Финансовото състояние на списанието е слабо, тъй като пласирането му върви трудно, поради страх от репресии при купуването му или абонирането за него. Печатарят Пупков го кредитира в огромна степен. Редакцията стига и до самооблагане. Проблемът с „Луч“ стига и до Белград, като самият министър-председател Драгиша Цветкович в Скопие пряко и косвено се опитва да убеди редакцията да спре списанието.[8]
Формалният повод за спиране на списанието е свикано събрание на членовете съдружници, за което не е получено разрешение от властите, а фактическата последна капка са две стихотворения на Христо Попсимов, които съдържат мъгляв зов за борба.[9] Членовете съдружници са дадени под съд и началникът на Управното отделение в Бановината (Държавната сигурност) Никола Димитриевич, сърбоманин от Ресен, иска от прокуратурата забраната му поради четири причини: стихотворенията говорят за бунт срещу държавата, редакторите и сътрудниците му привидно се правят на югославяни, а на практика са противодържавни елементи, отричат, че македонският говор е сръбски и една част от членовете му са прикрити бугараши и прокарват противосръбски замисли, а друга са „наши наивници, които неволно прикриват бугарашките замисли“.[10]
Списанието е спряно. Редакторите и членовете съдружници са глобени с по 1000 динара и осъдени на по 30 дни затвор. Въпреки съпротивата на редакторите глобата е събрана принудително. Борис Арсов е уволнен от Бановината, Аца Цветкович – понижен в писар, Киселинов е изпратен в Подгорица, Робев – уволнен от общината.[10]
От списанието излизат общо 14 броя.[6][11]
Дейците около „Луч“, две години след забраната на списанието, активно поддържат установената българска власт във Вардарска Македония и открито се декларират като българи. След войната Гюзелов, Чкатров и Китинчев са осъдени на смърт като българи от новите комунистически македонистки власти.[10] Киселинов, Пупков, Михайлов, Джиков, д-р Анастасов и д-р Георгиев са осъдени на затвор като българи, а Робев и Попсимов успяват да се спасят в България.[12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 151 – 153.
- 1 2 3 Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 151.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152 – 153.
- 1 2 3 Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 153.
- 1 2 Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 154.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 155.
- 1 2 Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 156.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 157.
- 1 2 3 Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1992, стр. 158
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 811. (на македонска литературна норма)
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 159.
