Лучано Де Крешенцо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лучано Де Крешенцо
Luciano De Crescenzo
италиански писател
Luciano De Crescenzo - foto di Augusto De Luca.jpg
1995 г.
Роден
Починал
18 юли 2019 г. (90 г.)

Учил вНеаполитански университет Федерико Втори
Работил вписател, актьор, режисьор, инженер
Литература
Известни творбиТака каза Белависта

Уебсайтwww.lucianodecrescenzo.net/de_crescenzo/NSinit.html
Лучано Де Крешенцо в Общомедия

Лучано Де Крешенцо (на италиански: Luciano De Crescenzo) е италиански писател, режисьор и телевизионен водещ. Инженер по професия, работи дълги години и заема ръководни длъжности в IBM Италия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1928 г. в Неапол.

През 1977 г. публикува в издателство „Мондадори“ първата си книга „Така каза Белависта“. Едно негово участие в телевизионното предаване на Маурицио Костанцо „Благодарение на тях“ („Bontà loro“) му донася популярност и слава. По собствено желание напуска „сигурната работа“, в разрез с мнението на роднини и приятели, и се посвещава изцяло на литературна и културна дейност. Става известен писател, журналист и режисьор.

Де Крешенцо на митинг срещу fast food в Рим на 20 април 1986 г.

Лучано Де Крешенцо е публикувал 25 книги, продал е из целия свят 18 млн. екземпляра от тях, 7 млн. от които само в Италия. Преведен е на 17 езика. Направил е четири филма като режисьор, сценарист е на седем филма и е взел участие в осем филма като актьор. През 1994 г. става почетен гражданин на Атина.

Ерудиран познавач на античната история, философия и култура, успява да поднесе на съвременния читател и най-трудните философски теми с лекота и неаполитански хумор. Книгите му често описват или засягат света на древногръцките герои, богове и митове.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Così parlò Bellavista („Така каза Белависта“) (1977)
    • Романът прави писателя известен. Героят, професор Белависта, е неаполитанският Сократ, разсъждаващ в популярна форма върху любовта и свободата, основаващ се на учението на Епикур.
  • Raffaele (1978)
  • La Napoli di Bellavista (1979)
  • Zio Cardellino (1981)
  • Storia della filosofia greca. I presocratici („История на гръцката философия. Предсократиците“) (1983)
  • Oi dialogoi (1985)
  • Storia della filosofia greca. Da Socrate in poi („История на гръцката философия. Сократ и след него“) (1986)
  • Vita di Luciano De Crescenzo scritta da lui medesimo (1989)
  • Elena, Elena, amore mio („Елена, Елена, любов моя“) (1991)
  • Il dubbio („Съмнението“) (1992)
  • Croce e delizia (1993)
  • Socrate („Сократ“) (1993)
  • I miti degli dei (1993)
  • Panta rei („Всичко тече“) (1994)
  • Ordine e disordine („Ред и безредие“) (1996)
  • Nessuno („Никой“) (1997)
  • Sembra ieri (1997)
  • Il tempo e la felicità („Времето и щастието“) (1998)
  • Le donne sono diverse (1999)
  • La distrazione (2000)
  • Tale e quale (2001)
  • Storia della filosofia medioevale („История на средновековната философия“) (2002)
  • Storia della filosofia moderna. Da Niccolò Cusano a Galileo Galilei („История на модерната философия. От Николай Кузански до Галилео Галилей“) (2003)
  • Storia della filosofia moderna. Da Cartesio a Kant („История на модерната философия. От Декарт до Кант“) (2004)
  • I pensieri di Bellavista (2005)
  • Il pressappoco (2007)
  • Il caffe sospeso. Saggezza quotidiana in piccoli sorsi (2008)
  • Ulisse era un Fico (2010)
На български
  • История на гръцката философия. Предсократиците. София: Планета 3, 2001, 224 с. ISBN 954-9926-59-1

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор
  • Così parlò Bellavista (1984)
  • Il mistero di Bellavista (1985)
  • 32 dicembre (1987)
  • Croce e delizia (1995)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за