Лу Тзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лу Тзе
герой на Тери Пратчет
от Светът на диска
Характеристики
Описание Нисък плешив старец, който винаги се усмихва
Обитава където е нужен
Асоциации Монаси на историята
Първа поява "Малки богове"
Появява се и в "Крадец на време"
"Нощна стража"

Лу Тзе (на английски: Lu-Tze), наричан още Метача, е герой от поредицата на писателя Тери Пратчет "Светът на диска". Името му е основано на името на китайския философ-даоист Лао Дзъ.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лу Тзе е нисък, плешив, сбръчкан и усмихнат старец на около 800 години (не е известно дали чрез прераждане, или чрез кръгообразно остаряване). Има си книжка с мъдрости от рода на "Това го усещам и с космите по врата си", "Няма да зарасне по-бързо, ако го човъркаш", "Винаги обличай чисто бельо, защото не знаеш кога някога каруца ще те прегази на улицата". Изглежда като смешно старче, но е много способен монах, дори за своя орден, където по дефиниция са способни на доста. Не се интересува особено от правилата, ако те пречат на добрия резултат.

Поява и участие[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път в книгите от поредицата Лу Тзе се появява в „Малки богове“, където е периферен герой. Той е един от монасите на времето. Ордена на монасите на времето в книги е описан като орден, подобен на будистки. Задачата на монасите от ордена е да следят и поддържат потока на времето и историята на Света на диска, съобразно техните Книги на историята в манастира им в планините Овнерог.

По-съществена роля Лу Тзе играе в романаКрадец на време“. Там научаваме, че той не е монах, а "само" обикновен чистач в манастира Уи-Донг. Това му помага да използва там същия трик (метачите никой не ги забелязва), както и навсякъде другаде. Научил е много за по-старшите монаси просто от подреждането на стаите им. Всеки е чувал името на Лу Тзе - един от най-великите - но твърде малко знаят кой всъщност е.

Характерни черти и способности[редактиране | редактиране на кода]

Лу Тзе изпитва дълбок респект към Абата на манастира Уи-Донг, но иначе не уважава особено авторитетите. Непочтителното му поведение вбесява старшите монаси, най-вече заради факта, че той е наистина много добър в работата си. А също и му позволява някои неща, които те не могат да си позволят - например да говори каквото мисли. Видял е доста промени в манастира, и не одобрява повечето. Особено го дразни отскорошното (по неговите мерки) увлечение по бойни изкуства - той смята, че не това е начинът да се постигне каквото и да е.

Не че не го бива в бойните изкуства - напротив. Той е единственият известен майстор на дежа-фу, бойно изкуство, при което движенията са не само в пространството, но и във времето. Обикновено разчита на факта, че никой не забелязва метачите, на умението си да се измъква чрез сладкодумие, и на Първото правило. Първото правило гласи: "Не действай самонадеяно, когато си срещу дребен плешив усмихнат старец". (Деветнайсетото правило гласи: "Никога не забравяй Първото правило. И честичко си задавай въпроса защо то е Първото.") Някои смятат, че Лу Тзе само блъфира чрез първото правило. Тези, които са го проверили на практика, вече не смятат така. В края на "Крадец на време" той побеждава Лобсанг, който към този момент е въплъщение на Времето, пред тълпа старши монаси. И пояснява: "Първото правило имаше нужда от малко освежаване."

Хобита и увлечения[редактиране | редактиране на кода]

Лу Тзе е поклонник на Напътствията на госпожа Космополита - кроячка в Анкх-Морпорк. Сред тях са например предполагаеми коани като "Никога не вали, по-скоро капе", "Прави върху другите каквото би искал те да правят върху теб" (не е сигурен дали е запомнил това точно), "Защото", "Яж го, и косата ти ще се накъдри", и "Добре, аз ще отивам към началото на стълбите ни". Не е ясно доколко ги взима насериозно - възможно е просто да мотае главите на другите монаси. Много от облечените в жълто младежи от района на Уи-Донг поемат по неговия Път. (От колкото по-далече идва една мъдрост, толкова по-голяма изглежда.) Те старателно шпионират госпожа Космополита, което никак не ѝ се нрави. Усилията им дори са създали специфично бойно изкуство, при което противниците крещят един по друг неразбираеми неща, преди да цапардосат опонента си по главата с метла.

Когато не изпълнява задълженията си като метач, Лу Тзе работи в своята Градина на Петте изнернади. Те са малък мост, който се накланя под теб и те изсипва в басейна с щуките; пътека през малки маргаритки, които те напрашават с отровен полен; бронзова пеперуда, която си размърдва крилете, когато дъхнеш върху нея; насекомо, което прилича на пръчка, и евтина карнавална маска. Друго негово хоби е отглеждането на планини бонсай - работа, запазена за тези, които са достатъчно търпеливи, за да станат Читатели на Невидимите Писмена, да гледат Голямото състезание по континентален дрифт, или дори да карат Волво. Не е ясно как точно се получават тези планини; споменава се, че отглеждането им се базира на много мъдър подбор на перспективни скали (трябва да откриеш какво при нормални условия би станало връх на планина) и устройства, които повлияват морфичното поле на растящата планина, за да я направят по-малка.