Лъв V Арменец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лъв V Арменец
византийски император
Leo V solidus.jpg
Златен солид с образите на Лъв V Арменец и синът му кесар Симбатий-Константин
Лични данни
Управление 813820
Роден
Починал
Света София, Константинопол
Семейство
Баща Варда
Брак Теодосия Арсаберина
Потомци Константин-Symbatios, съимператор на Лъв V 814-820
Василий
Григорий
Теодосий
Лъв V Арменец в Общомедия

Лъв V Арменец (на гръцки Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 г. до смъртта си през 820. Преди това е началник на федератите по времето на Никифор I (802–811), но изпада в немилост, бичуван и принуден да се замонаши. Реабилитиран при Михаил I Рангаве (811–813) и назначен за стратег на най-голямата по численост тема Анатоликон.

Лъв Арменец показва добри ръководни умения при сраженията с арабите през 812 г. и на него са възлагани надежди при войните срещу България по времето на хан Крум. Съвсем целенасочено Лъв изоставя император Михаил I в битката при Версиникия (22 юни 813 г.), а впоследствие използва поражението му като повод за военен преврат. Подкрепен от арменските войски Лъв принуждава Михаил I да абдикира и да се замонаши (11 юли 813 г.). Синовете на бившият император са скопени за да нямат претенции за власт (според закона евнух не може да стане владетел).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

След като идва на трона, Лъв трябва да се справя с обсаждащите Константинопол български войски. Ситуацията е много напрегната, тъй като българите търсят отмъщение за разорителното нахлуване на Никифор Геник. Тогава Лъв прави опит да убие чрез измама хан Крум при преговорите, но атентатът се оказва несполучлив и предизвиква яростната реакция на Крум, който опустошава околностите на Константинопол. Превзети и обезлюдени са Адрианопол (дн. Одрин) и Аркадиопол (дн. Люлебургаз). Ромеите нямат достатъчно военни сили за да спрат вилнеещите българи и само непревземаемите стени спасяват имперската столица.

Мир с България[редактиране | редактиране на кода]

През 815 г., след смъртта на Крум, Лъв Арменец сключва 30-годишен мирен договор с новия хан Омуртаг, с който се урежда границата между двете държави в Тракия, маркиращи териториалното статукво от управлението на хан Тервел. На преговорите императорът полага ритуална клетва съгласно българските обичаи, а пратениците на хана се заклеват според християнските правила. Мирът между двете страни е подновяван при следващите владетели и в общи линии продължава близо половин век.

Иконоборска политика[редактиране | редактиране на кода]

Лъв V е привърженик на иконоборството, макар че демонстрира обратното преди да дойде на власт. През 815 г. са осъдени решенията на Вселенския събор от Никея и е изказана защита на иконоборския събор от 754 година. Строгите репресивни мерки, които предприема спрямо павликяните и иконопочитателите, довеждат до непопулярността на императора сред духовниците и част от народа. Той конфискува имуществото на някои видни иконопочитатели, като Теодор Студит. Пикът на иконоборската му политика е избирането на нов константинополски патриарх - Лъв, верен нему човек. Връщането към иконоборството, вече в сравнително по-умерена форма, цели не толкова премахване на самите икони, колкото набавянето на необходимите за държавата средства, за сметка на богатото духовенство.

Монетно изображение на Лъв V Арменец

След като осуетява заговор, ръководен от неговия съратник Михаил Псел (бъдещият император Михаил II), Лъв хвърля Псел в затвора. Скоро след това е издебнат и посечен от приближени на Псел, предрешени като монаси, по време на Коледната литургия (25 декември 820 г.) в дворцовата катедрала Св. Стефан.

След убийството на Лъв V Арменец четиримата му синове са кастрирани и замонашени, за да бъдат лишени от възможността да претендират за престола, тъй като според закона евнух не би могъл да бъде признат за законен император. Базирайки се на сведения от Константин Порфирогенет и Теофан Продължител арменският историк Никохайос Адонц изказва теорията че Василий I Македонец е потомък на Лъв Арменец по женска линия, а не син на обикновени селяни.

Въпреки неговия принос за умиротворяването на империята, Лъв Арменец е оценяван негативно от византийските църковни хронисти, които критикуват иконоборството и безскрупулните му действия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Продължителят на Теофан  „Жизнеописание на византийските царе“ (Книга I. Лъв V) ГИБИ I изд.БАН
  • Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680–850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7
  • Warren Treadgold: The Byzantine Revival, 780-842. Stanford 1988


Михаил I Рангаве император на Византийската империя (813 – 25 декември 820) Михаил II