Лъджа (дем Мустафчово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Лъджа.

Лъджа
Θέρμες
— село —
Село Баня (Лъджа)
Село Баня (Лъджа)
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 577 m
Население (2001) 193 души
Лъджа в Общомедия

Лъджа или Долна Лъджа (на гръцки: Θέρμες, Термес, катаревуса: Θέρμαι, Терме) известно и като Баня, Нагорно махале, както и с турската форма Елидже или Илича, е родопско село в Гърция, Западна Тракия, дем Мустафчово. Самото село е разположено в непосредствена близост, на 3,5 километра от границата с България.

Селото носи името си (както турското Илича, така и днешните гръцко Термес и българско Баня) от минералните извори, които се намират в цялата му околност.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 2010 година е открит ГКПП Златоград-Термес, и е отворен пътя който свързва селото и гр. Ксанти с Аламовци и Златоград от българската страна на границата.[1]

Край изворите на 4 септември 1207 година, местни българи устройват засада, залавят и убиват Солунския крал Бонифаций Монфератски[2] Главата му е изпратена на цар Калоян.

Край село Лъджа е единственото в Родопите светилище на персийското божество Митра.[3] Скалният релеф е открит в 1915 г. от проф. Богдан Филов. Намира се на около 50 м от чешмата при най-северната точка на завоя на пътя Ксанти-Златоград източно от отбивката за с. Баня (GPS 41°21'2"N 24°59'31"E), има указателна табела на пътя.

Професор Любомир Милетич споменава, че към 1912 година селото е обитавано от помаци.[4] Жителите на селото и днес са българи мюсюлмани.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Митринов, За южната граница на Златоградския говор. - Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90
  • Г. Митринов, Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.
  • В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тошева, Ева. Откриват туристическия граничен пункт Златоград-Термес. // 15 януари 2010. Посетен на 2010-01-15.
  2. За убийството на Бонифаций Монфератски има и други не така общоприети версии - че мястото е при прохода Маказа; в района на с. Кирково или в района на с. Чорбаджийско, Момчилградско.
  3. Апостолова, Валя. Показаха единственото светилище на персийския бог Митра в Родопите. // БНР, 2010. Посетен на 2010-04-08.
  4. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 296.