Лъджа (дем Мустафчово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Лъджа.

Лъджа
Θέρμες
— село —
Село Баня (Лъджа)
Село Баня (Лъджа)
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Мустафчово
Географска област Западна Тракия
Надм. височина 577 m
Население 193 души (2001)
Лъджа в Общомедия

Лъджа или Долна Лъджа (на гръцки: Θέρμες, Термес, катаревуса: Θέρμαι, Терме) известно и като Баня, Нагорно махале, както и с турската форма Елидже или Илича, е родопско село в Гърция, Западна Тракия, дем Мустафчово. Самото село е разположено в непосредствена близост, на 3,5 километра от границата с България.

Селото носи името си (както турското Илича, така и днешните гръцко Термес и българско Баня) от минералните извори, които се намират в цялата му околност.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 2010 година е открит ГКПП Златоград-Термес, и е отворен пътя който свързва селото и гр. Ксанти с Аламовци и Златоград от българската страна на границата.[1]

Край село Лъджа е единственото в Родопите светилище на персийското божество Митра.[2] Скалният релеф е открит в 1915 г. от проф. Богдан Филов. Намира се на около 50 м от чешмата при най-северната точка на завоя на пътя Ксанти-Златоград източно от отбивката за с. Баня (GPS 41°21'2"N 24°59'31"E), има указателна табела на пътя.

Професор Любомир Милетич споменава, че към 1912 година селото е обитавано от помаци.[3] Жителите на селото и днес са българи мюсюлмани.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. Митринов, За южната граница на Златоградския говор. – Българска реч, 2008, № 1, с. 85-90
  • Г. Митринов, Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско. С., 2011, с. 54.
  • В. Пачилов. Излел е Делю хайдутин. С., 1998.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тошева, Ева. Откриват туристическия граничен пункт Златоград-Термес. // 15 януари 2010. Посетен на 15 януари 2010.
  2. Апостолова, Валя. Показаха единственото светилище на персийския бог Митра в Родопите. // БНР, 2010. Посетен на 8 април 2010.
  3. Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, 1918. с. 296.