Лъка (дем Хрупища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лъка (Ном Костур))
Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Лъка
Λάγκα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областКостенария
Надм. височина1040 m
Население41 души (2011 г.)

Лъ̀ка или Лъ̀нка или Лъ̀нга (изписване до 1945 година: Лѫка; на гръцки: Λάγκα, Ланка) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 41 души (2011).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1040 m надморска височина в северните поли на планината Одре (Одрия).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Лънка са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Лънга е споменато с 27 глави на семейства и един неженен: Кузман, Никола, Димитри, Мануил, Янос, Яно, Койо, Димо, Гюрко, Добри, Михал, Яно, Стайко, Коста, Яно, Добри, Димос, Драгия, Ахил, Яно, Андрия, Гюрко, Черп (?), Никола, Димо, свещеникът Никола, Стамат и Нихо, и двете вдовици Кала и Евдокия. Общият приход за империята от селото е 2366 акчета.[3]

В края на XIX век Лъка е гръцко качаунско село в Костурска каза на Османската империя.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лянга (Лѫка) има 850 жители българи.[5] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лак е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 110 къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъка има 800 българи екзархисти.[7]

Според Тодор Симовски тези статистики са грешни и селото е населено от гърци качауни.[4]

Гръцки статистики от 1905 година показват Лъка като село с 300 жители гърци.[8]

Според Георги Константинов Бистрицки Лънга (Лѫка) преди Балканската война има 40 гръцки къщи,[9] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Ланга (Λάγγα) има 60 елинофонски семейства, които поради местоположението на селото участват активно в Македонската борба.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лънка е обозначено като гръцко селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

В селото има две църкви – „Свети Николай“ от 1864 година и „Свети Атанасий“, построена преди да се заселят днешните жители, изселници от Епир. И в двете има запазени ценни икони.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Лънка на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Царноки Τσαρνόκι Анилио Ἀνήλιο[14] местност Ю от Лъка
Глозидон[15] Γκλόζιδον Ливадия Λιβάδια[14] местност З от Лъка[15]
Чалма[15] Τσάλμα Корфица Κορφίτσα[14] връх в Горуша (1241 m), СИ над Личотер[15]
Галешово[15] Γκαλέσοβο Ласпорема Λασπόρεμα[14] река в Одре[15]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 473[4] 416[4] 329[4] 561[4] 361[4] 241[4] 78[4] 88[4] 150[4] 110 41

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лъка
  • Андреас Папатанасис (Ανδρέας Παπαθανάσης), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Василиос Лангурас (Βασίλειος Λάγκουρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Георгиос Кициу (Γεώργιος Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Георгиос Кицос (Γεώργιος Κίτσος), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Димитра Зису (Δήμητρα Ζήσου), гръцка андартска деятелка, агент от II ред, арестувана в 1905 година по обвинение, че крие бунтовници[16]
  • Димитриос Премотис (Δημήτριος Πρεμότης), гръцки андартски деец, агент от II ред[16]
  • Зисис Кициу (Ζήσης Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Константинос Сидерис (Κωνσταντίνος Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Константинос Сотириу (Κωνσταντίνος Σωτηρίου), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Папагеоргис (Παπαγιώργης), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Пасаянис (Πασαγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Пасхалис Евангелопулос (Πασχάλης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски деец, агент от III ред при Илияс Делиянакис, взел участие в нападенията над българските села Осничани, Мангила, Долени[17]
  • Ставрос Самарас (Σταύρος Σαμαράς), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]
  • Христос Лельос (Χρήστος Λέλλιος), гръцки андартски деец, агент от I ред, член е на местния революционен комитет и участва с четата на Георгиос Цондос в нападенията на българското село Езерец, в 1905 година е осъден на три години за укриване на андарти[16]
  • Христос Панайоту (Χρήστος Παναγιώτου), гръцки андартски деец, агент от III ред[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού // Tovoion, 27 Μαρτίου 2019. Архивиран от оригинала на 2021-10-18. Посетен на 22 януари 2021 г.
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 77, 78
  4. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagga Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Δήμος Ορεστίδος, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен на 17 февруари 2021 
  14. а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  15. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е ж з и к л м н о Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84 – 85. (на гръцки)