Лъка (дем Хрупища)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Лъка
Λάγκα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 1040 m
Население 41 души (2011 г.)

Лъ̀ка или Лъ̀нка или Лъ̀нга (изписване до 1945 година: Лѫка; на гръцки: Λάγκα, Ланка) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Населението му е 110 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1040 m надморска височина в северните поли на планината Одре (Одрия).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Лънка са отбелязани поименно 54 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Лънга е споменато с 27 глави на семейства и един неженен: Кузман, Никола, Димитри, Мануил, Янос, Яно, Койо, Димо, Гюрко, Добри, Михал, Яно, Стайко, Коста, Яно, Добри, Димос, Драгия, Ахил, Яно, Андрия, Гюрко, Черп (?), Никола, Димо, свещеникът Никола, Стамат и Нихо, и двете вдовици Кала и Евдокия. Общият приход за империята от селото е 2366 акчета.[3]

В края на XIX век Лъка е гръцко качаунско село в Костурска каза на Османската империя.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лянга (Лѫка) има 850 жители българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъка има 800 българи екзархисти.[6] Според Тодор Симовски тези статистики са грешни и селото е населено от гърци качауни.[7]

Гръцки статистики от 1905 година показват Лъка като село с 300 жители гърци.[8]

Според Георги Константинов Бистрицки Лънга (Лѫка) преди Балканската война има 40 гръцки къщи,[9] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Ланга (Λάγγα) има 60 елинофонски семейства, които поради местоположението на селото участват активно в Македонската борба.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лънка е обозначено като гръцко селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.

В селото има две църкви – „Свети Николай“ от 1864 година и „Свети Атанасий“, построена преди да се заселят днешните жители, изселници от Епир. И в двете има запазени ценни икони.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 473[4] 416[4] 329[4] 561[4] 361[4] 241[4] 78[4] 88[4] 150[4] 110 41

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Лъка
  • Flag of Greece.svg Андреас Папатанасис (Ανδρέας Παπαθανάσης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Василиос Лангурас (Βασίλειος Λάγκουρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Кициу (Γεώργιος Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Кицос (Γεώργιος Κίτσος), гръцки андартски деец, четник[14]
  • Flag of Greece.svg Димитра Зису (Δήμητρα Ζήσου), гръцка андартска деятелка, агент от II ред, арестувана в 1905 година по обвинение, че крие бунтовници[14]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Премотис (Δημήτριος Πρεμότης), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
  • Flag of Greece.svg Зисис Кициу (Ζήσης Κίτσιου), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Константинос Сидерис (Κωνσταντίνος Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Константинос Сотириу (Κωνσταντίνος Σωτηρίου), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Папагеоргис (Παπαγιώργης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Пасаянис (Πασαγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Пасхалис Евангелопулос (Πασχάλης Ευαγγελόπουλος), гръцки андартски деец, агент от III ред при Илияс Делиянакис, взел участие в нападенията над българските села Осничани, Мангила, Долени[15]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Самарас (Σταύρος Σαμαράς), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  • Flag of Greece.svg Христос Лельос (Χρήστος Λέλλιος), гръцки андартски деец, агент от I ред, член е на местния революционен комитет и участва с четата на Георгиос Цондос в нападенията на българското село Езерец, в 1905 година е осъден на три години за укриване на андарти[14]
  • Flag of Greece.svg Христос Панайоту (Χρήστος Παναγιώτου), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Φωτοδιαδρομή : Τεχνητή Λίμνη Βράχου, Βράχος, Όντρια, Λάγκα -Δήμου Άργους Ορεστικού. // Tovoion, 27 Μαρτίου 2019. Посетен на 22 януари 2021 г.
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 77, 78
  4. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagga Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 137.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. „Δήμος Ορεστίδος“, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен 23 декември 2010 
  14. а б в г д е ж з и к л м н о Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 85. (на гръцки)
  15. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 84 - 85. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония