Лънги
|
Лънги Μικρολίμνη |
|
|---|---|
| — село — | |
![Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:St.atanasii_langi.JPG) Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1] |
|
  Лънги  Лънги |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 947 m |
| Население | 71 души (2001) |
| Лънги в Общомедия | |
Лъ̀нги или Лънг (изписване до 1945 година: Лѫнги, Лѫнгъ, срещат се и форми без назализъм - Лъ̀ги и Лъг, на гръцки: Μικρολίμνη, Микролимни, до 1928 година Λάγκα[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 71 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Корбец (Трикларио), близо до източния бряг на Малкото Преспанско езеро.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Лънка са отбелязани поименно 68 глави на домакинства.[3]
Църквата в селото „Света Параскева“ е построена в XVIII век.[4]
В XIX век Лънги е чисто българско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Лаш (Lach) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 42 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 150 българи християни.[6]
След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лък (Lak) има 120 българи екзархисти.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Лънги попада в Гърция. В 1928 година селото е прекръстено на Микролимни.[9] В междувоенния период 29 души се изселват отвъд океана. В Гражданската война в Гърция селото пострадва силно и 70 семейства се изселват в социалистическите страни.[10]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“.[11]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 203 души
- 1920 – 202 души
- 1928 – 360 души плюс жителите на село Дреново
- 1940 – 316 души
- 1951 – 96 души
- 1961 – 149 души
- 1971 – 114 души плюс жителите на село Дробитища
- 1981 – 71 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Лънги
Вангел Будина (1870 – 1908), войвода на ВМОРО
Зисо Янов (Ζήσης Γιαννούλης), гръцки андартски деец от трети клас[12]- Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
- Яни Сайовски (? – 1948), гръцки комунист[13]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Официален сайт на дем Преспа
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.87
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λάγκα - Μικρολίμνη
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 декември 2014.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| |||||||||||||||||
Портал „