Направо към съдържанието

Лънги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лънги
Μικρολίμνη
— село —
Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]
Църквата „Свети Атанасий“ от 1908 г.[1]
Гърция
40.7456° с. ш. 21.1156° и. д.
Лънги
Западна Македония
40.7456° с. ш. 21.1156° и. д.
Лънги
Леринско
40.7456° с. ш. 21.1156° и. д.
Лънги
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина947 m
Население40 души (2021 г.)
Лънги в Общомедия

Лъ̀нги или Лънг (изписване до 1945 година: Лѫнги, Лѫнгъ, срещат се и форми без назализъм - Лъ̀ги и Лъг, Лък на гръцки: Μικρολίμνη, Микролимни, до 1928 година Λάγκα[2]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Корбец (Трикларио), близо до източния бряг на Малкото Преспанско езеро.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Лънка са отбелязани поименно 68 глави на домакинства.[3]

Църквата в селото „Света Параскева“ е построена в XVIII век.[4]

В XIX век Лънги е чисто българско село в Битолска каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лаш (Lach) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 42 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 150 българи християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лък е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[7]

След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лък (Lak) има 120 българи екзархисти.[9]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Лънги попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лък (Льк) има 25 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е прекръстено на Микролимни.[11] В междувоенния период 29 души се изселват отвъд океана. В Гражданската война в Гърция селото пострадва силно и 70 семейства се изселват в социалистическите страни.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Лънги на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леската[13][14] Λάσκατα Лептокариес Λεπτοκαρυές[15] местност в Корбец на Ю от Лънги[13]
Голини[13] или Голина[16] Γκόλινι Фалакра Φαλακρά[15] връх в Корбец на Ю от Лънги (1741 m)
Бунарите[13] Μπουνάρτες Пигадия Πηγάδια[15] връх в Корбец на Ю от Лънги (1390 m)[13]
Черешата[13] Τσερέσιστα Керасиес Κερασιές[15] река в Корбец на Ю от Лънги[13]
Присой[13] или Присо[17] Πρίσοϊ Просилион Προσήλιον[15] връх в Корбец на Ю от Лънги (1290,7 m)[13]
Кошарища[18] или Косерица[13] Κοσέριστο Сталос Στάλος[15] връх в Корбец на ЮЗ над Лънги (1050 m)[13]

Преброявания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1913 – 203 души
  • 1920 – 202 души
  • 1928 – 360 души плюс жителите на село Дреново
  • 1940 – 316 души
  • 1951 – 96 души
  • 1961 – 149 души
  • 1971 – 114 души плюс жителите на село Дробитища
  • 1981 – 71 души
  • 2001 – 71 души
  • 2011 – 46 души

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Лънги
Починали в Лънги
  • Вангел Будина (1870 – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Зисо Янов (Ζήσης Γιαννούλης), гръцки андартски деец от трети клас[19]
  • Йосиф Николов (1922 – 1948), гръцки комунист, един от първите бойци на ДАГ; от декември 1946 година служи в щаба на армията на Вич; участва в много сражения, завършва Военната школа на щаба на ДАГ; през септември 1948 година е тежко ранен при Тирнаво и умира; посмъртно е произведен в капитан[20]
  • Цвятко Панов (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО
  • Яни Сайовски (? – 1948), гръцки комунист, член на ЕПОН, ръководител на комитета на ЕПОН в Лънги през окупацията, войник на ДАГ, служи в ротата на ЕПОН в 18-а бригада, загива в 1948 година като командир на ротата[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, стр.87
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014. (на гръцки)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 343. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
  16. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 379. (на македонска литературна норма)
  17. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Topografska Karta JNA 1:100.000.
  19. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  20. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 207. (на английски)
  21. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 274. (на английски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лънги&oldid=12415125“.