Лъчезар Аврамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Аврамов.

Лъчезар Аврамов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 5 ноември 1962 – 19 ноември 1966
Назначен от Централния комитет на БКП
Първи секретар на ЦК на БКП
1962 – 1966 Тодор Живков
Предшественик Тано Цолов
Наследник Начо Папазов
Лични данни
Роден
Починал
10 април 2003 г. (80 г.)
Полит. партия БКП (1945 – 1989)
Професия инженерполитик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   IX НС   
Портал Портална икона Политика

Лъчезар Аврамов Стоянов, известен като Лъчезар Аврамов, e политик от Българската комунистическа партия.

Той е заместник министър-председател (1966-1971), министър без портфейл (1962-1968) и министър на външната търговия (1962, 1968-1971), кандидат-член на Политбюро (1966-1971) и секретар (1962-1966) на ЦК на БКП. Преди и след тези свои най-високи длъжности също заема високи държавни, партийни, стопански постове. Народен представител (1954-1965 и 1986-1990).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 29 април 1922 г. в семейството на Аврам Стоянов – активен член на БРП (т.с.), и Мита (Димитра) Аврамова[1]. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г.

През 1938 г. заминава за Съветския съюз, където по-рано е избягал баща му. Там той завършва средното си образование и започва да следва за инженер[2].

През юни 1941 г., скоро след началото на войната между Нацистка Германия и Съветския съюз, се записва като доброволец в Червената армия. През септември същата година е прехвърлен в България в състава на разузнавателно-саботажна група на т. нар. Парашутисти и подводничари. Тя е разбита още при навлизането си на българска територия. Заловен и в последвалия процес на парашутистите осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживотен затвор, тъй като е непълнолетен[2].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Освободен е след 9 септември 1944 г. и непосредствено след това става помощник-командир на Втори гвардейски полк. На следващата година става член на БРП (к.) и секретар на РМС. Оглавява Димитровския съюз на народната младеж от 1951 до 1955 г.[2]

На 4 март 1954 г. става кандидат-член на Централния комитет на БКП[3], работи в градската организация на БКП в София. След това е ръководител на Пропагандния отдел на ЦК на БКП (1959 – 1960). Заместник-министър (1960 – 1962) и министър на външната търговия[2]. Оглавява Българския футболен съюз през 1959 – 1961 г.

При съставянето на първия кабинет на Тодор Живков през ноември 1962 г. става министър без портфейл. Избран е за член и секретар на ЦК на БКП. От 1966 г. е заместник на Живков в правителството и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП (от 19 ноември 1966[4]), и отново е министър на външната търговия от 1968 г.[2]

През април 1971 г. заради разгрома, под натиск от Москва, на българската външноикономическа група „Тексим“ нейни поддръжници в правителството са наказани[5] (първият вицепремиер Живко Живков е понижен до вицепремиер, вътрешният министър Ангел Солаков е свален), но най-силно пострадва Аврамов като пряк надзорник на проекта – отстранен е от ръководните му партийни и правителствени постове.

Аврамов е назначен за генерален директор на ДСО „Тежко машиностроене“, където остава до 1974 г. По-късно е дипломатически представител на България при структурите на Организацията на обединените нации във Виена (1974 – 1980) и посланик в Нидерландия (1980 – 1982)[2].

На 4 април 1981 г. отново е избран за член на ЦК на БКП. Ръководи Българската асоциация за туризъм и отдих (1983 – 1989).

Награден е със званието Герой на социалистическия труд и Орден „Георги Димитров[6].

През 1989 – 1990 г. е освободен от обществените му длъжности[2]. Умира в София на 10 април 2003 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Баща е на режисьора Димитър Аврамов и дядо на режисьора Лъчезар Димитров Аврамов (р. 14 юли 1980, майка Богдана Карадочева), който режисира предаването на БНТПътеводител на историческия стопаджия“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Лъчезар. Състояние на физическата култура и спорта у нас и нашите задачи. 1950.
  • Аврамов, Лъчезар. 40 години верни на партията и народа. София, изд. Народна младеж, 1952. с. 38. (през 1956 година изданието е иззето, тъй като съдържа антиюгославски елементи)
  • Аврамов, Лъчезар. Работа на ДСНМ по патриотичното възпитание на младежта. 1952.
  • Аврамов, Лъчезар. БКП – организатор и ръководител на ДСНМ. София, Народна младеж, 1952. с. 45. (през 1956 година изданието е иззето, тъй като съдържа антиюгославски елементи)
  • Аврамов, Лъчезар. Десет години пионерска организация „Септемврийче“. 1954.
  • Аврамов, Лъчезар. 80 години българско физкултурно движение. 1959.
  • Аврамов, Лъчезар. „В бой с фашизма 1941 – 1944“. 1960.
  • Аврамов, Лъчезар. Петдесет оспорвани години. Спомени. София, изд. Тексимреклама, 1993. ISBN 954-8526-01-8. с. 361.
  • Аврамов, Лъчезар. Речи пред конгреси на БКП, ОФ, Народното събрание и други. София, изд. Тексимреклама, 2003. с. 293.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лъчезар Аврамов Стоянов – в geni.com
  2. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 22 – 23.
  3. Протокол от първото заседание на ЦК на БКП след VІ конгрес от 4 март 1954 г., стр. 4 – www.archives.bg
  4. Протокол от пленум на ЦК на БКП, проведен на 19 ноември 1966 г., за избиране на Политбюро, секретари и Секретариат на Централния комитет. 19 ноември 1966 г., стр. 3 – в www.archives.bg
  5. „Фалитът“ на Тексим – в periscop.bg
  6. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 279
Стефан Петров президент на Българския футболен съюз (1959 – 1961) Кирил Несторов
Георги Кумбилиев министър на външната търговия (17 март 1962 – 20 ноември 1962) Иван Будинов
Иван Будинов министър на външната търговия (27 декември 1968 – 28 април 1971) Иван Недев