Лъчезар Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лъчезар Станчев
Снимка от 1949 г., от публичния архив на поета.
Снимка от 1949 г., от публичния архив на поета.
Роден 12 септември 1908 г.
Починал 13 март 1992 г. (83 г.)
Професия български поет
Националност Флаг на България България
Жанр стихове, сонети, проза, преводи, поезия за деца
Дебютни творби стихосбирката „Безшумни дни“, 1930 г.
Известни творби песента „Усмивката“, сонета „Капка“
Награди Голямата годишна награда за поезия 1939 г.
Съпруга Елена Вл. Бояджиева от гр. Охрид
Деца Владимир и Румяна
Уебсайт lachezar-stanchev.html
Лъчезар Станчев в Общомедия

Лъчезар Дончев Станчев е писател, поет, автор на литература за деца и за възрастни, преводач, наречен от Валери Петров „поета на усмивката“[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във „Вила Незабравка“ в курорта Вършец на 12 септември (нов стил: 25 септември) 1908 г. Този роден дом е 8-стаен семеен хотел, построен (със заем от Ипотекарната банка) от неговите родители учителите общественици Донка Станчева и Дончо Станчев - Лъчезаров.

Завършва романска (френска) филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, през 1937 – 1939 г. с конкурс специализира френска литература в Париж, сътрудничи на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. На сватбата му в църквата „Св. София“ през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева от Охрид кум е Елин Пелин.

За първи път печата през 1925 г. във вестник „Нови дни“ с псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания. През 1933 – 1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 – 1939), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942 – 1948).

Съредактор и съиздател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933 – 1948). Издател-редактор е на библиотека „Герои“ (1940 – 1943) с илюстратор Вадим Лазаркевич, вестник за деца "Весело лято" (1938 – 1941) и библиотека „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева).

Благодарение на контактите си от 1930-те години с френските сюрреалисти, през 1950 г. посреща френския поет Пол Елюар в София и съдейства за неговия превод-адаптация на френски език на стиховете икони от Христо Ботев[2].

Основател е и главен редактор на: списание „Славейче“ (1957 – 1967), сп. „Чавдарче“ (1946 – 1948) и сп. „Дружинка“ (1948 – 1949). Пише за деца и младежи весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в „Народния театър за младежта“ (1966 г., в гл. роли Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).

Радетел от 1930-те години и член на Българския ПЕН-клуб.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Групова снимка на Трайко Симеонов, Ран Босилек, Атанас Душков, Лъчезар Станчев, Ненчо Савов и Асен Босев на литературно четене през 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) за стихосбирката „Безшумни дни“ – рецензирана от Петър Динеков с начало лиричната „Капка" посветена на Атанас Далчев.

Оценка (от колеги-писатели) на поезията му от 1930-те години е резултатът (1937) от тайното гласуване в СБП с председател Добри Немиров, когато е приет за член на първо място (по брой гласове), измежду 48 кандидати (от Ран Босилек, Д.Б. Митов, Георги Цанев, Славчо Красински, Димитър Талев, Змей Горянин... до Христо Радевски, Чудомир, Георги Караславов)[3]. Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог“. Цикълът стихове „Париж под слънце“ е награден на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов“ в 1938 г.

Според определение на Надежда Стоянова той с „кристална чистота на стиха“ извисява любов и усмивка над градския „дзифт“ и възвестява „пролет на булеварда“, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града[4][5].

„Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме“ си спомнят от „звездната плеяда“ поети от 40-те години (Вутимски, Геров, Валери Петров). Текстът на песента „Усмивката“ с музика от Митко Щерев става хит на група „Трамвай №5“. Лъчезар Станчев е първият с рождено име Лъчезар.

Голямата годишна награда за поезия получава за „Земя под слънце“ в 1939 г. – коментирана от Йордан Бадев във в. „Зора“.[6].

Поддържа близост и кореспонденция с Елин Пелин, Елисавета Багряна, Ран Босилек, Ненко Балкански, А. Е. Баконски, Илия Бешков, Александър Вутимски, Марин Големинов, Атанас Далчев, Петър Динеков, Васка Емануилова, Морис Карем, Емил Коралов, Славчо Красински, Леда Милева, Александър Муратов, Милко Ралчев, Асен Разцветников, Петър Стъпов, Тодор Харманджиев, и съседите: проф. Александър Балабанов, проф. Георги Веселинов, Александър Геров, Борис Делчев, Тодор Динов, Радой Ралин, Емилиян Станев, Николай Хайтов.

Негови значителни творби като преводач са: „Стихии" от Емил Верхарен, .„Песен за Роланд“, „Училище за жени“ от Молиер, Боало, „Джинове“ от Виктор Юго, Пол Елюар, Луи Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Никита Станеску, Ана Бландиана...

Помага за първите поетични творби на Александър Вутимски, Александър Геров, Евтим Евтимов. Негови творби са илюстрирани от художници като: Нева Тусузова, Вера Лукова, Преслав Кършовски, Вадим Лазаркевич, Марио Жеков, Илия Петров, Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Стоян Венев, Борис Димовски. По негови стихове пишат песни Панайот Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Митко Щерев и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Лъчезар Станчев на фасадата на дома му
Домът на бул. „Цариградско шосе“ № 8, София

Произведения за възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • Безшумни дни (1930) – награда за дебют от Съюза на българските писатели
  • Дни и нощи“ (1928) – стихове и разкази, с Емил Коралов, Орлин Василев, Тодор Харманджиев, Иван Вельов
  • Пролет на булеварда (1933)
  • Хора по стрехите (1935)
  • Земя под слънце (1939) – наградена с голямата годишна награда за поезия 1939 г.
  • Очертания (1971)
  • Приказка за бай Стоян – илюстрации от Борис Димовски (1986)
  • Пролетни водопади (1988)
  • Влюбени булеварди – подредба от Радой Ралин (1993)
  • Париж под слънце и благи думи от съвременници (1998)
  • Париж и Елена – Охридската принцеса (2008)
  • Поета на усмивката – диск със стихове прочетени от автора, изд. ЦАПК „Прогрес“ ООД (2008)
  • Капка – избор и подредба от Светлозар Игов, изд. ИК "Жанет 45" (2018)

Произведения за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Зайо Байо воденичар (1933)
  • Лудориите на Летка бежковата братовчедка (1934)
  • Щъркел шарен дългокрак (1938)
  • Борба под земята (Намереното съкровище) (1938)
  • Щъркел шарен дългокрак (1938)
  • Веселба в гората (1938)
  • Юнашка дружина (1938)
  • Българска олимпиада с най-весела награда (1943)
  • Весели приключения, с илюстрации от Вадим Лазаркевич (1943)
  • Горска приказка (1944)
  • Кой ще ни познае (1945)
  • Умният рибар (1946)
  • Заю, Ежко и Лисана (1949)
  • Аз съм вече ученик (1955)
  • Гости крилати от страни непознати (1946, 1958)
  • Ех да може (1946, 1963)
  • Боички-сестрички (1967)
  • Приказни пътеки, Изд. Народна младеж, София, Биб. Дъга (1967)
  • Бойко на чудните острови (2005, 1972)
  • Малкият моряк от Девня (1946, 1974)
  • Въртележка смешка (1978)
  • Кой освободи Топлия вятър (2005, 1979)
  • Облаци с картинки (1983)
  • Многознайка – 100 гатанки и още нещо (1983)
  • България е моята родина (1946, 1985)
  • Приказка за житото и жълтичката (1946, 1986)
  • Приказни пътешествия (1946, 1987)
  • Горската воденица (2005, 2015)
  • Смешки с черешки, Изд. "Фют", София (2018)

Песни хитове[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на песента „Усмивката“ (Усмивката, тя води двама млади към върхове и звездопади...) с музика от Митко Щерев има златна популярност с група „Трамвай 5“. „Усмивката“ е в диск „Дългото пътуване“ (2007).

Текстът на песента „Усмивката“ с музика в реге вариант от Митко Щерев в диск "Усмивката" с изпълнения на група "Диана експрес" (2018).

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Молиер, Училище за жени. Комедия в стихове. С., Хемус, 1940. (Преводът е игран на сцените на Народния театър в София, Пловдив и Русе);
  • Расин, Жан. Митридат – 1673 г. Трагедия., сп. Септември 1958, кн. 8, с. 87 – 133
  • Верхарен, Е. Стихии. Избрани стихотворения и поеми. С., НК, 1965
  • Карем, М. Кафез за щурци, С., 1977
  • Боске, А., Завещания, С., НК, 1984
  • Песен за Роланд. Поема. Прев. в стихове от старофренски по Оксфордския ръкопис. 4000 стиха. С., Нар. Култура, 1985
  • Верхарен, Е. Възхвала на вятъра. Превод от Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, изд. С., НК,1986

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Българската критика за акритическата проблематика (Лъчезар Станчев: „Песен за Роланд и нейното време“, Предговор към „Песен на Роланд“, С., 1985 г.) Сборник. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2004
  • Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и „Усмивката“. Литературнокритически и юбилеен сборник. С., Институт за литература – БАН ИЦ „Боян Пенев“, 2011

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Валери Петров, Спомен за Лъчезар Станчев, слово при откриване на изложбата „Поета на усмивката“ в НБКМ, (2004)
  2. ↑ Станчев, Вл. Л., Митът „Стих на Ботев в Сорбоната в Париж“ с Елюар и Пикасо до Лъчезар Станчев от 1930-те години. (2014)
  3. ↑ Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1 – 10
  4. ↑ Стоянова, Надежда, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тишина в миниятюр (за стихотворението „Капка“ от стихосбирката „Безшумни дни“ на Лъчезар Станчев от 1930 г.), СП. „Филологически форум“, брой 5, 2017
  5. ↑ Динеков, П., Безшумни дни, стихотворения от Лъчезар Станчев, в. „Литературен глас“, бр. 90, 1930
  6. ↑ Бадев, Й., Щастливците от 1939 г., в. „Зора“, 3.1.1940), бр. 6168

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лъчезар_Станчев&oldid=9671109“.