Льоконт дьо Лил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Льоконт дьо Лил
Leconte de Lisle
френски поет
Leconte Blanquer.JPG
Роден
Починал
Погребан Монпарнаско гробище, Париж, Франция

Етнос Французи
Образование Ренски университет
Литература
Период 1840 – 1894
Жанрове Поезия
Направление Парнасизъм
Течение Парнасизъм
Подпис Signature Leconte de Lisle.jpg
Льоконт дьо Лил в Общомедия

Шарл Мари Рьоне Льоконт дьо Лил (на френски: Charles Marie René Leconte de Lisle) е френски поет и преводач.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 октомври 1818 г. в Сен Пол на остров Бурбон (днес Реюнион) и прекарва ранните си години там и в Бретан, където завършва Ренския университет. През 1845 г. се установява в Париж, където превежда древногръцки автори, като Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл, Еврипид. С авторската си поезия той става основоположник на литературното движение на парнасизма.

Льоконт дьо Лил умира на 17 юли 1894 г. в Лувесиен.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Кенотаф на Льоконт дьо Лил в гробището Монпарнас, Париж.
  • Poemas antiguos, 1852.
  • Poèmes et Poésies, 1855.
  • Le Chemin de la Croix, 1856.
  • Poesías completas, 1858.
  • Idylles et Odes anacréontiques (превод на Теокрит), 1861.
  • Poésies barbares, 1862.
  • Le Parnasse contemporain (антология на няколко поети), 1866.
  • L'Illiade (превод на Омир), 1866.
  • L'Odysée (превод на Омир), 1867.
  • Hymnes homériques (превод), 1868.
  • Hymnes orphiques (превод на Хезиод), 1869.
  • Catéchisme populaire républicain, 1870.
  • Le Parnasse contemporain (втори том), 1871.
  • Histoire populaire de la Révolution française, 1871.
  • Le Sacre de Paris, 1871.
  • Le Soir d'une bataille, 1871.
  • Histoire populaire du christianisme, 1871.
  • Poèmes barbares (допълнено издание на Poésies barbares), 1872.
  • Превод на Събрани творби на Есхил, 1872.
  • Превод на Творби на Хораций, 1873.
  • Les Erynnies (трагедия на Есхил), 1873.
  • Histoire du Moyen Âge, 1876.
  • Превод на Творби на Софокъл, 1877.
  • Poèmes tragiques, 1884.
  • Превод на Творби на Еврипид, 1884.
  • L'Apollonide (либрето на лирическата драма на Franz Servais), 1888.
  • Derniers poèmes (посмъртно издание под редакцията на Жозе-Мария дьо Ередия и André de Guerne), 1895.
  • Premières poésies et lettres intimes (посмъртно издание), 1902.
  • Contes en prose: impressions de jeunesse (посмъртно издание), 1910.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]