Льольо Ксироливадски

Льольо Ксироливадски
гръцки революционер
Роден	1780 г. Ксироливадо, Османска империя
Починал	29 декември 1860 г. Месолонги, Кралство Гърция

Оплакване от Льольо Ксироливадски до Третото национално събрание

Разписка от Льоло Ксироливадски, пентакосиарх на Седма хилиархия, за получаването на 1112 гроша

Йорги Льольо Ксироливадски (на гръцки: Γιώργος (Λιόλιος) Ξηρολειβαδίτης, Ксироливадитис, Ξερολιβαδιώτης, Ксироливадиотис, Ελίμπιος, Елимпиос) е гръцки военен и революционер, арматол от края на XVIII и началото на XIX век.

Биография

Роден е в 1783 година във влашкото село Ксироливадо, Берско, тогава в Османската империя, днес Гърция. Още 15-годишен става клефт. Действа в Македония, Тесалия и Епир. От 1800 година се сражава с четата на Евтимиос Влахавас предимно срещу Али паша Янински. След 1807 година действа заедно с арматолите, базирани на Скиатос. Помирява се с Али паша Янински, който го прави арматол в Берско и Воденско, където сътрудничи с Атанасиос Каратасос.

При избухването на нова война между Али паша и сулиотите в 1820 година обаче, Льоло взима страната на Маркос Боцарис, за чиято сестра Депо е женен. Посреща атаките на султанските сили като управител на Киафа.

След началото на Гръцкото въстание в 1821 година, Льльо похарчва значителна част от имуществото си за нуждите на борбата. Служи заедно с командирите като Маркос и Костас Боцарис, Анастасиос Каратасос, Теодорос Колокотронис, Димитриос Ипсилантис, Кириакос Мавромихалис. Той защитава мелниците на Лерна в 1825 година, като се бие срещу Ибрахим паша, под командването на Димитриос Ипсилантис и Кириакос Мавромихалис, когото следва и в различни операции в Пелопонес. След това служи под командването на Колокотронис. В Западна Гърция си сътрудничи с Христофорос Перевос, докато под ръководството на Костас Боцарис стига до Дервени. През септември 1823 година е на Хидра и оттам отива в Саламин с препоръки от Александрос Маврокорданос. В 1926 година в Епидавър по време на работата на Третото национално събрание (1826 – 1827) представя доклад, в който остро протестира против неприемането на „олимпийските“, тоест македонските представители.

В 1826 година си сътрудничи с Анастасиос Каратасос, ръководейки 150 войници и участва в операциите около Аталанти срещу Муста бей. В 1827 година, под ръководството на Адам Дукас, води кампания на Трикери. Построява кораб за своя сметка и участва в пиратски операции в Мала Азия срещу османците. По-късно, по време на управлението на Йоанис Каподистриас, е принуден да предаде кораба на Миаулис, без да получи компенсацията, обещана му от гръцкото правителство. В 1829 година като квинтосиарх на VII хиелития участва в охраната на Термопилския проход. В 1828 година е на Саламин, където от Порос пристига съпругата му Деспо. Финансовото състояние на семейството е много тежко и те получават финансова помощ от 300 гроша от правителството. След интронизирането на Ото през 1835 година, Льоло е назначен в Кралската фаланга, където достига чин подполковник.

Синът на Льльо с Депо Боцари Спиридон Льольос (1817 - 1884) е виден юрист. Първите години след въстанието семейството му живее на Корфу, а след това на Закинтос.

Умира в 1860 година в Месолонги. След това обаче Ксироливадитис влиза в конфликт с Али паша. Льольо Ксироливадски взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя и участва в обсадата на Сули. Семейството му се мести на Корфу, а после на Закинтос. Става капитан на част, която действа в Магнезия, със седалище в Термопилите.