Люба Огненова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Люба Огненова
Родена
Люба Левова Огненова
Починала

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Образование Софийски университет
Работила в Археологически институт с музей при БАН
Софийски университет
Семейство
Баща Лев Огненов

Люба Левова Огненова-Маринова е видна българска археоложка от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 17 юни 1922 година в семейство на общественика и революционер Лев Огненов в Охрид. В 1932 година завършва френско основно училище в Битоля. По-късно учи в класическата гимназия в Тирана. В 1946 година завършва история и класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с профил археология.[1][2]

Започва работа в Шуменския музей в 1948 година. Сътрудничи на Вера Мавродинова и Иванка Жандова при работата по разкопки, включително инвентира находки от Мадара и Преслав. В края на същата година започва работа в античния отдел на Археологическия музей в София. В 1950 година Огненова публикува първата си публикация на регионална тема „Рисунки на конници върху вътрешната крепост на Преслав“.[1]

От 1948 до 1957 година е част от екипа на проф. Димитър П. Димитров при проучването на тракийския град Севтополис. По това време Огненова се оформя като специалист по тракийска и класическа археология. Проф. Кръстю Миятев насочва Огненова към работа с антична бронзова пластика, в резултат на което Люба Огненова издава монография на френски, която е водещо изследване в областта.[1]

Огненова посещава Бабяшка чука в 1957 година и определя обекта като светилище на Зевс и Хера.[3]

Сензационното разчитане на т.нар. „илирийски надпис“ на пръстен от Коман, Северна Албания, който представя на международен форум в Чехословакия е повод Огненова да е поканена на специализация през 1959 – 1960 година във френската школа в Атина.[1]

Културата на траките през І хилядолетие пр. Хр. и по-точно традициите в тракийското изобразително изкуство е основна тема на научните интереси на Огненова. Нейните изследвания върху защитното въоръжение намерено в Тракия е пионерско за археологията. Много от трудовете ѝ изследват гръцките колонии по българското Черноморие. От 1957 до 1983 година тя е заместник-ръководител на археологическите разкопки в Несебър и има голям принос към изследването на стария град и паметниците му. В 1961 година става първата жена водолаз-археолог и работи заедно с проф. Велизар Велков по разкопките в Несебър. Огненова организира и провежда редица подводни археологически изследвания, поставяйки начало на подводните проучвания на града. За цялостната си работа в Несебър е обявена за почетен гражданин на града.[1]

До 1987 г. Огненова работи като старши научен сътрудник в Археологическия музей в София, а през 1978 – 1985 г. преподава тракийска археология в Софийския университет.[2][1] В 1984 година Огненова е сред инициаторите и организаторите на проведения в България конгрес по античен бронз. Тя се налага като един от най-добрите български специалисти по тракийска и антична археология, авторка на повече от 100 научни публикации.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Стоянов, Тотко. In memroiam: Люба Огненова-Маринова. // Българско е-Списание за Археология, 2/2012, ISSN: 1314 – 5088. Посетен на 6 декември 2015. Архив на оригинала от 2016-09-15 в Wayback Machine.
  2. а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3.
  3. Тонкова, М. Светилището при Бабяк: обща характеристика, проучвания на малкото възвишение (сектор „Север“), в: Тракийското светилище при Бабяк и неговата археологическа среда. Редактори: Милена Тонкова, Алексей Гоцев. София, 2008. с. 6, 30. Посетен на 6 декември 2015.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България