Любеново (област Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любеново.

Любеново
Общи данни
Население 95 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,747 km²
Надм. височина 205 m
Пощ. код 6342
Тел. код 03713
МПС код Х
ЕКАТТЕ 44553
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Хасково
Добри Беливанов
(ГЕРБ)

Любеново е село в Южна България. То се намира в община Хасково. Има около 100 къщи. Любеново е село на столетници. Повечето от сградите – жилищни и стопански са със здрава каменна зидария.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Любеново, Хасковска област, се намира в Южен-Централен регион на България. Разстоянието до град Хасково е 19 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Край селото, в местността „Калето“, са открити останки от антична и ранносредновековна крепост. В нея е разкрита еднокорабна църква от V век, на мястото на която през средновековието се развива некропол.[1]

Любеново е основано в средата на 19 век, след Кримската война. В горната му част е имало турски къщи, българите аргати живеели в отделна махала. Първоначално името е било Гюнели (в превод от турски – Слънчево село).

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е вдигната през 1896 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има Паметна плоча на загиналите от с. Любеново във войните през 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Любеново единственото населено място в община Хасково без питейна вода. Повечето жители си наливат вода от 6-те улични чешми, направени през 1936 година. От септември 2007 година трикилометров водопровод идва от село Родопи и захранва Любеново. 21 къщи вече имат прекарани тръби, останалите ще се водоснабдяват поетапно.

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 58 – 59.