Любен Генов (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Генов
български художник
Роден
18 ноември 1966 г. (57 г.)
Националност България
АкадемияЧастна художествена академия „Жул Паскин“ в София
Шуменски университет
Долорес Дилова и Николай Майсторов
Направлениеживопис
Любен Генов в Общомедия

Любен Генов е български художник живописец. Председател на Съюза на българските художници от 2011 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Генов е роден на 18 ноември 1966 г. в Оряхово. Завършва Средното специално художествено училище в Троян, а след това Педагогическия колеж по изобразително изкуство „Св. Иван Рилски“ в Дупница.[2]

През 1996 г. се дипломира в Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов – специалност живопис.[2][3]

Специализира в Cité internationale des arts в Париж, Франция (2002).[2]

През 2011 г. завършва магистратура в Шуменския университет „Св. Константин Преславски, специалност „Образователни аспекти на пластичните изкуства – живопис“.[2]

Член е на СБХ от 2001 г. Член на Управителния съвет и завеждащ изложбената дейност на СБХ през периода 2008 – 2011 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Любен Генов изследва в творчеството си чистото взаимоотношение на колоритните нюанси. Той се пренася зад формално-образното към чисто-абстрактното, за да разкрие силата на цвета да внушава.[3] Така освободеният от принадлежността си към конкретна форма цвят се изявява в своята самостоятелна, емоционална и духовна активност.[4]

Експериментът с колоритното петно се е превърнал в негова творческа емблема.

Виждаме цвета по-блед или по-наситен. Петната винаги са разположени хаотично – разпръснато или концентрирано. Създава се усещане за космическо разпиляване на формата, при което от хаоса сякаш се ражда хармония. Зрителят е увлечен от движението на множащите се студени или топли тонове, вибриращи от енергия, сякаш са живи.[3]

Една голяма част от произведенията му са провокирани от движението на водата и отраженията на светлината по морското или речно дъно.[3]

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби
  • 2002 „Живопис“ – галерия „Сите дез’ар“, Париж
  • 2005 „Акустично“ – Градска художествена галерия, София
  • 2006 „Вътрешни звуци“ – галерия ЮКА, Варна
  • 2007 „Синева" – център-ателие „Шмиргела“, София
  • 2008 „Река“ – галерия „Агрион“, София
  • 2009 „Разпилени петна“ – галерия „Агрион“, София
  • 2010 „Импровизации“ – арт клуб „Жреци на музите“, София
  • 2011 „Живопис“ – галерия „Марин Върбанов“, Оряхово
  • 2011 „Живопис“ – галерия „Хаджи Николи“, Велико Търново
  • 2011 „Импровизиран пейзаж“ – галерия „Видима“, Севлиево
  • 2012 „Вариации“ – галерия „Артур“, София
  • 2013 „Живопис“ – галерия „Савчеви“, Оряхово
  • 2014 „Импровизации“ – галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил
  • 2014 „Акустичен пейзаж“ – галерия „Сезони“, София
  • 2015 „Водни хроники“ – галерия „Артур“, София
  • 2016 „Флуиди“ – галерия „Астри“, София
  • 2017 „Полифонии“ – галерия „Стубел“, София
  • 2021 „Хроматични вариации", – галерия „Арте", София
  • 2021 „Любен Генов - албумът" – галерия „Шипка 6", зала 1Б, София
  • 2022 „Колористични импровизации" – галерия „Видима", Севлиево
  • 2022 „Изкуството като противодействие" – градска художествена галерия Варна
  • 2022 „Хроматични резонанси“ – художествена галерия Русе
  • 2023 „Разпилени лица" - галерия „Арте", София
Участия в съвместни изложби
  • 2002 „Звук Вибрация Тишина“ – живопис, галерия „Шипка 6“ съвместно с Юлий Таков и Георги Карантилски
  • 2003 „Живопис и скулптура“ – галерия „Кръг +“, София, съвместно с Нина Русева и Павлин Радевски
  • 2005 „Абстрахирано“ – живопис, галерия „Шипка 6“ – съвместно с Момчил Георгиев и Юлий Таков
  • 2010 „Цветовете на промяната“ – живопис, галерия „Артис“, Бюрен, Швейцария – съвместно с Михаил Лалов, Милко Божков и Николай Алексиев; куратор Анелия Попова
  • 2014 „Уфици – Астри – Уфици“ – галерия „Астри“, София съвместно с Вежди Рашидов, Емил Попов, Захари Каменов, Крум Дамянов, Николай Янакиев, Светлин Русев. Kуратор Вихра Пешева
  • 2021 „Вътрешни пространства" – Любен Генов и Мария Райчева, галерия „Средец“, София
Участия в общи и национални изложби
  • 1997 „Нови имена“ – галерия „Шипка“ 6, София, куратор Станислав Памукчиев
  • 2001 „Информал“ – галерия „Райко Алексиев“, София, куратори Димитър Грозданов и Борис Клементиев
  • 2003 „10 х 5 х 3“ – галерия „Шипка“ 6
  • 2004 „Поетична – социална реалност“ – галерия „Шипка“ 6, София
  • 2005 „Лични митологии“ – галерия „Шипка“ 6
  • 2006 „Награди М – тел“ – галерия „Шипка“ 6
  • 2007 „Трафик“ – галерия „Шипка“ 6, София
  • 2008 „Идентичности“ – галерия „Шипка“ 6, куратор Ивайло Попов
  • 2008 „Близка Дистанция“ – галерия „Шипка“ 6
  • 2009 „Родени независими“ – галерия „Шипка“ 6
  • 2009 „Реалност – фикция“ – галерия „Шипка“6
  • 2011 „Национална изложба рисунка и малка пластика“ – галерия „Шипка“ 6
  • 2012 „Дървото на живота“ – VIVACOM Art Hall, София. куратор Игната Василева
  • 2013 „Идентичности“ – галерия „Шипка“ 6, куратор Ивайло Попов
  • 2016 „Национален конкурс „Алианц България“ за живопис, скулптура и графика“ – галерия „Шипка“ 6
Участия в общи международни изложби
  • 1995 „Международно триенале на живописта“ – галерия „Шипка“ 6, София
  • 2006 „Съвременни български художници – конкурс М-тел“ – Кюнстлерхаус, Виена
  • 2006 „Пластично-концептуално“ – Словакия, Полша, Холандия, Германия
  • 2008 „Актуална сцена България“ – Музей „Лудвиг“, Кобленц, Германия
  • 2009 „На руло“ – галерия „Шипка“6, София, куратор Пенка Минчева
  • 2011 „Арт колекция на Евро-парламента“ – Брюксел, Белгия
  • 2011 „20 години фестивал Процес – пространство“ – галерия „Шипка“ 6, София
  • 2014 „The Latitude of Art“ – „West Lake Museum“, гр. Ханджоу, Китай

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2021 „ЛЮБЕН ГЕНОВ ЖИВОПИС / LYUBEN GENOV PAINTING" - издателство АТЕРА Дизайн, ISBN 978 954-92112-6-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Структура на Съюза на българските художници, сайт на СБХ.
  2. а б в г Биография на Любен Генов, сайт на Съюза на българските художници.
  3. а б в г Светла Петкова, „Разпилените петна на Любен Генов“, в. „Култура“, бр. 22 (2549), 12 юни 2009 г.
  4. Станислав Памукчиев, Любен Генов в Николай Шмиргела, в. „Култура“, бр. 40, 2007 г

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]