Любен Диков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Диков
български юрист
Любен Диков като ректор на Софийския университет чете поздравителен адрес до участниците в IV Международен конгрес за византийски изследвания през септември 1934 година. В дъното – Михаил Арнаудов и Александър Балабанов, пред тях Александър Теодоров-Балан и Иван Георгов, на първия ред – цар Борис III
Любен Диков като ректор на Софийския университет чете поздравителен адрес до участниците в IV Международен конгрес за византийски изследвания през септември 1934 година. В дъното – Михаил Арнаудов и Александър Балабанов, пред тях Александър Теодоров-Балан и Иван Георгов, на първия ред – цар Борис III

Роден
Починал
19 март 1973 г. (77 г.)
Право
Област Гражданско право, търговско право
Образование Софийски университет (1919)
Гьотингенски университет (1922)
Учил при Йосиф Фаденхехт
Работил в

Софийски университет

Свободен университет
Видни студенти Димитър Силяновски, Иван Апостолов, Кръстю Цончев, Любен Василев, Александър Кожухаров, Петко Венедиков
Членува в Българска академия на науките

Любен Ангелов Диков е български юрист и общественик, министър на правосъдието през 1935 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Диков е роден на 4 август (23 юли стар стил) 1895 година в Оряхово. През 1914 година започва да учи право в Женевския университет, но през следващата година се връща в България и участва в Първата световна война. През 1919 година се дипломира в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, през 1920 – 1922 година специализира в Германия и защитава докторат в Гьотингенския университет.[1]

След връщането си в България Диков преподава в Софийския университет – от 1924 година е доцент, а от 1930 година – професор по гражданско право, през 1927 – 1929 е декан на Юридическия факултет, а през 1933 – 1934 година е ректор на университета. Освен това в периода 1925 – 1944 г. преподава кооперативно и търговско право в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). За нуждите на тези студенти, той написва знаменития си труд в два тома „Курс по търговско право“ в обем на 1030 печатни страници[2]. От януари до април 1935 година е министър на правосъдието в правителството на Пенчо Златев.[1]

Диков е редактор на списание „Юридическа мисъл“. Той е редовен член е на Българската академия на науките и дописен член е и на Академията за германско право в Мюнхен.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Диков е съден от т.нар. Народен съд и получава присъда от 3 години затвор, отнето му е и званието академик. По-късно е интерниран в лагера Белене. През 1991 година посмъртно е възстановено членството му в Българската академия на науките, а през 1994 година присъдата на „Народния съд“ е отменена от Върховния съд.[3][1]

Любен Диков умира на 19 март 1973 година в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Институтът на подставеното лице в гражданското и търговското право (1923)
  • Кооперативно право (1927)
  • Курс по българско гражданско право (в 3 тома; 1935 – 1937)
  • Търговско право (в 2 тома; 1935)
  • Гражданско право (в 3 тома – Гражданско право-обща част, Семейно право, Облигационно право; 1936 – 1938)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 151 – 152.
  2. Aurea Златни правила, Годишник на ЮФ при УНСС, издат. „Стопанство“ София 2010 г. стр. 7
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 189, ISBN 954-528-790-X