Любен Казаски
| Любен Казаски | |
| български революционер | |
 Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
Любен Парашкевов Казаски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Търново. Започва да следва в университет и става революционер. Става член на ВМОРО и влиза в четата на Яне Сандански.[1] Към октомври 1907 година Казаски е четник на Герасим Огнянов.[2]
Казаски е четник в Партизански взвод № 15 от Македоно-одринското опълчение с войвода Тодор Добринович, а по-късно Пейо Яворов, с която влиза в Македония по време на Балканската война.[3][4] Става помощник на войводата Яворов.[5] Участва в Първата световна война като запасен поручик. За отличия и заслуги през втория и третия период на войната е награден с ордени „За военна заслуга“, V степен и „За храброст“, IV степен.[6]
На 21 юли 1945 година Казаски влиза в ръководството на Илинденската организация като секретар заедно със Стефан Аврамов - председател, Милан Ангелов - подпредседател, Никола Константинов - касиер, секретаря Никола Паунчев, както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов.[7]
Любен Казаски публикува спомени за революционното движение.[8][9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов: историко-литературно изследване. „Наука и изкуство“, 1957. с. 75.
- ↑ Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.
- ↑ ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
- ↑ Марковска, Милка. Спомени за П. К. Яворов. УИ „Свети Климент Охридски“, 1989. с. 305.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110-111; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59-60
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 381.
- ↑ Пламък. Съюз на българските писатели, 1983. с. 166.
- ↑ Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война) // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 9 август 2014.
