Любен Казаски

Любен Казаски
	Любен Казаски
български революционер
Роден	28 януари 1888 г. Търново, Османска империя
Учил в	Софийски университет
Въоръжена борба
Награди	„За храброст“; „За военна заслуга“

Любен Парашкевов Казаски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Роден е на 28 януари 1888 година в Търново. Става член на ВМОРО и влиза в четата на Яне Сандански.^[1] Към октомври 1907 година Казаски е четник на Герасим Огненов.^[2]

Казаски е четник в Партизански взвод № 15 от Македоно-одринското опълчение с войвода Тодор Добринович, а по-късно Пейо Яворов, с която влиза в Македония по време на Балканската война.^[3]^[4] Става помощник на войводата Яворов.^[5] В 1914 година завършва право в Софийския университет.^[6] Участва в Първата световна война като запасен поручик. За отличия и заслуги през втория и третия период на войната е награден с ордени „За военна заслуга“, V степен и „За храброст“, IV степен.^[7]

След войните за национално обединене работи като адвокат в Горна Оряховица.^[8]

На 21 юли 1945 година Казаски влиза в ръководството на Илинденската организация като секретар заедно със Стефан Аврамов - председател, Милан Ангелов - подпредседател, Никола Константинов - касиер, секретаря Никола Паунчев, както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов.^[9]

Любен Казаски публикува спомени за революционното движение.^[10]^[11]

Бележки

↑ Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов: историко-литературно изследване. „Наука и изкуство“, 1957. с. 75.
↑ Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.
↑ ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
↑ Марковска, Милка. Спомени за П. К. Яворов. УИ „Свети Климент Охридски“, 1989. с. 305.
↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110-111; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59-60
↑ Държавен вѣстник бр. 278, с. 27, 13 март 1934 г.
↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 381.
↑ Пламък. Съюз на българските писатели, 1983. с. 166.
↑ Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война) // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 9 август 2014.

[1] Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов: историко-литературно изследване. „Наука и изкуство“, 1957. с. 75.

[botadded_139-2] Капелковъ, Спасъ. Андрея Д. Докурчевъ // „Илюстрация Илиндень“ VI (3 (53)). София, януарий 1934. с. 15.

[3] ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.

[5] Марковска, Милка. Спомени за П. К. Яворов. УИ „Свети Климент Охридски“, 1989. с. 305.

[6] Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929

[7] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110-111; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59-60

[8] Държавен вѣстник бр. 278, с. 27, 13 март 1934 г.

[9] Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 381.

[10] Пламък. Съюз на българските писатели, 1983. с. 166.

[11] Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война) // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 9 август 2014.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]