Любен Казаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Казаски
български революционер
Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден

Любен Парашкевов Казаски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Търново. Започва да следва в университет и става революционер. Става член на ВМОРО и влиза в четата на Яне Сандански.[1] Към октомври 1907 година Казаски е четник на Герасим Огнянов.[2]

Казаски е четник в Партизански взвод № 15 от Македоно-одринското опълчение с войвода Тодор Добринович, а по-късно Пейо Яворов, с която влиза в Македония по време на Балканската война.[3][4] Става помощник на войводата Яворов.[5] Участва в Първата световна война като запасен поручик. За отличия и заслуги през втория и третия период на войната е награден с ордени „За военна заслуга“, V степен и „За храброст“, IV степен.[6]

На 21 юли 1945 година Казаски влиза в ръководството на Илинденската организация като секретар заедно със Стефан Аврамов - председател, Милан Ангелов - подпредседател, Никола Константинов - касиер, секретаря Никола Паунчев, както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов.[7]

Любен Казаски публикува спомени за революционното движение.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов: историко-литературно изследване. „Наука и изкуство“, 1957. с. 75.
  2. Илюстрация Илинден, 1934, бр. 53, стр. 15.
  3. ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
  5. Марковска, Милка. Спомени за П. К. Яворов. УИ „Свети Климент Охридски“, 1989. с. 305.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110-111; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59-60
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 381.
  8. Пламък. Съюз на българските писатели, 1983. с. 166.
  9. Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война). // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 9 август 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония