Любен Казаски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Казаски
български революционер
Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Партизански взвод 15 на Македоно-одринското опълчение, седналият е поетът Пейо Яворов. Отпред Коста Митев Саракостов (Адмирала) от Доганхисар и Иван Цървенков (Червенков) от Прилеп, отзад Любен Казаски от Търново, Григор Белокапов от Кюстендил, Тодор Ветренски от Ветрен, Георги Венедиков от Самоков и Христо Иванов от Долно Драглища, Кавала, 8 октомври 1912 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден

Любен Парашкевов Казаски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Търново. Започва да следва в университет и става революционер. Става член на ВМОРО и влиза в четата на Яне Сандански.[1] Към октомври 1907 година Казаски е четник на Герасим Огнянов.[2]

Казаски е четник в Партизански взвод № 15 от Македоно-одринското опълчение с войвода Тодор Добринович, а по-късно Пейо Яворов, с която влиза в Македония по време на Балканската война.[3][4] Става помощник на войводата Яворов.[5] Участва в Първата световна война като запасен поручик. За отличия и заслуги през втория и третия период на войната е награден с ордени „За военна заслуга“, V степен и „За храброст“, IV степен.[6]

На 21 юли 1945 година Казаски влиза в ръководството на Илинденската организация като секретар заедно със Стефан Аврамов - председател, Милан Ангелов - подпредседател, Никола Константинов - касиер, секретаря Никола Паунчев, както и двамата съветници Божин Проданов и Тома Кърчов.[7]

Любен Казаски публикува спомени за революционното движение.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Найденова-Стоилова, Ганка. П. К. Яворов: историко-литературно изследване. „Наука и изкуство“, 1957. с. 75.
  2. Илюстрация Илинден, 1934, бр. 53, стр. 15.
  3. ДВИА, ф. 422, оп. 1, д. 1, л. 145.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
  5. Марковска, Милка. Спомени за П. К. Яворов. УИ „Свети Климент Охридски“, 1989. с. 305.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 110-111; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59-60
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 381.
  8. Пламък. Съюз на българските писатели, 1983. с. 166.
  9. Радев, Иван. Старши подофицер Пейо К. Яворов (Страници за участието му в Балканската война). // Електронно списание LiterNet, 21.02.2013, № 2 (159), 21 февруари 2013 г. Посетен на 9 август 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония