Любен Лапе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Лапе
Љубен Лапе
югославски историк

Роден
Починал
Научна дейност
Област История

Любен Лапе (на македонска литературна норма: Љубен Лапе) е историк и професор от Югославия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 октомври 1910 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи в Белград. Там се включва в прогресивни студентски и работнически движения. След Втората световна война преподава и изучава историята на Македония. Той е сред основателите на македонската историография, наричан „македонски Херодот” и „Баща на македонската история”. Лапе е един от основоположниците на Философския факултет на Скопския университет през 1946 г. Основател е и на Архива на Македония, Дружеството на историците и други институции. Пише множеството исторически трудове, статии, монографии. Сред по-известните от тях са „История на Македония през XVIII, XIX, XX век”, „Пере Тошев в спомените на своите съвременници”, „Един глас за цяла Македония”, „Димитър Попгеоргиев-Беровски” и други.

Лапе заедно с Димчо Коцо е натоварен от правителството на Социалистическа република Македония да участва в Ликвидационната комисия за разтуряне на Македонския научен институт в София[2]. На негово име е наречено основно училище в скопския квартал Аеродром.

Награждаван е с ордените „Климент Охридски”, „Гоце Делчев”, „Девети септември”. Отделно е получавал „Орден на трудът II ред”, „Орден на Републиката със златен венец” (1978). Дългогодишен член на МАНИ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония