Любери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Люберите са членове на младежко движение, възникнало в руския град Люберци в края на 1970-те и съществувало до началото на 1990-те години в СССР.

Активно се занимават със спорт, основно културизъм и военно-приложни спортове – ръкопашен бой, бокс, бягане, плуване, скокове. Обявяват се за живот без наркотици, цигари и алкохол, активно се противопоставят на хипитата, пънкарите и метълистите[1].

Разцветът на движението е през 1980-те, а през 1990-те год. затихва и в края на 20 век изчезва[2].

В културата[редактиране | редактиране на кода]

Песни за люберите[редактиране | редактиране на кода]

  • „Люберецкие перчатки“ — А. Барыкин
  • „Убивал меня любер Василий“ — Порт Артур
  • „Эй, брат Любер!“ — група „Гражданская оборона“, по стихове на Лищенко
  • „Убер-Любер“ — група „Объект насмешек“
  • „Люберцы“, „Клетки“ — Любэ
  • „Мама, я любера люблю“ — група „ДДТ“
  • „Бей Правой, Любер“ – група „Продлённого дня“
  • „Такие дела“ — Чиж & Co
  • „Люберцы“ — Рома Жиган
  • „Перемена погоды“, „Заебись“ — група „Гражданская Оборона“
  • „Оля любит…“ — група „КПП“
  • „Люберцы“ — Александр Дюмин
  • „Любер Иван Семёнов“ — група „Глубокий тыл“
  • „Любера“ — група „НИИ Косметики“и

Филми за люберите[редактиране | редактиране на кода]

Литература за люберите[редактиране | редактиране на кода]

В повестта „Руска седморка“ от Эдуард Владимирович Тополь се описва нападение на любери, на рок-концерт в Подолск.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Яковлев, Владимир. "Контора „люберов“". Огонёк 5 (1987): 20-21. (рус.)
  2. Андросов, А. А. "О специфике современной субкультуры молодежи." Культура. Духовность. Общество 15 (2014). (рус.)