Любечки събор
Съборът в Любеч (също Любечки съвет или Любечка конференция;[1] (на украински: Лю́бецький з'їзд или Liubetskyy z’ïzd, на руски: Любечский съезд) е една от най-добре документираните княжески срещи в Киевска Рус, състояла се в Любеч (днес в Черниговска област, Украйна) на 19 октомври 1097 г.[2] Съборът слага край на Черниговската война за наследяване (1093 – 1097) между Святополк II Киевски, Владимир II Мономах и Олег I Черниговски, които спорят за наследството на Святослав II Киевски.[3]
Съборът, иницииран от Владимир Мономах през втората четвърт на XII век, събира Святополк II, Василко Ростиславич, Давид Святославич, Олег I и други руски князе. Целта му е да прекрати Черниговската война за наследство,[4] да умиротвори народа и да образува единен фронт срещу половците (куманите). В резултат на това Киевска Рус бива разделена между князете, които ще се наследяват от техните близки роднини. Това слага край на ротационната система (лествичное право), която се спазва в продължение на два века в Киевска Рус, при която наследяването става по хоризонтала: отначало между братята по старшинство, от по-стар към по-млад до края на поколението, а едва след това по вертикала – между поколенията, най-напред към най-старшия брат от младшето поколение и т.н. При ротационната система управлението на определени региони никога не е стабилно, а постепенно се измества към по-възрастни представители.[2]
В резултат на събора е решено на всеки княз в Киевска Рус да бъде дадено княжество като патримониален домен,[5] т.е. наследяването да се ограничава в съответния клон на династията Рюрикови. Това ознаменува нов политически строй, основан на едрото феодално земевладение.
След събора историческите хроники започват да споменават местните уделни князе, тъй като в проблем се превръща регулирането на отношенията между тях и отделни кланови владения или княжества.
Разпределение
[редактиране | редактиране на кода].png)
Съветът разпределя княжествата, както следва:
- Святополк II получава Киев,[6] Туров, Пинск и титлата велик княз.[7]
- Владимир II Мономах получава Переяславъл,[6] Ростово-Суздалските земи, Смоленск и Белоозеро. Неговият син Мстислав получава Велики Новгород.[7]
- Олег, Давид и Ярослав и двамата синове на Святослав II Киевски, смятани за „изгнани князе“ (изгои), получават Чернигов,[6] Тмутаракан, Рязан и Муром.[7] Освен това Святославичите са изключени от наследниците на Киев
От останалите „изгнани“ принцове:
- Давид Игоревич, княз на Волиния, получава Владимир.
- Володар и Василко Ростиславичи получават Перемишъл, Теребовъл и Червен.[8]
Резултат
[редактиране | редактиране на кода]Тази промяна на практика установява феодална система в Киевска Рус. Тя прекратява борбата за Чернигов, но не се спазва напълно. След смъртта на Святополк през 1113 г. гражданите на Киев се разбунтуват и призовават Мономах да заеме трона. Въпреки това новото устройство позволява на други княжества да консолидират властта си и да се развият като мощни регионални центрове: най-вече Галицко-Волинското и Владимирско-Суздалското княжества. Освен това съборът има множество политически последици, включително става прелюдия към правния кодекс на Кивеска Рус, известен като „Руска правда“, и хипотетичната историографска хроника, известна като „Начальный свод“.[9]
Въпреки по-голямата цел на конференцията да обедини киевските князе срещу куманите (известни още като половци), враждата между князете не приключва и вместо това конфликтите продължават. Ослепяването на Давид Игоревич от Всеволод I Киевски действа като повод за продължаващи раздори и кара Владимир Мономах да организира Витичевския конгрес на 10 август 1100 г.[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gerasimov, Ilya. Political Ecology // A New Imperial History of Northern Eurasia, 600–1700. 2023. ISBN 978-1-350-19683-4. DOI:10.5040/9781350196834.0005. с. 5–35.
- ↑ а б Состоялся Любечский съезд русских князей // Президентская библиотека имени Б.Н. Ельцина. Посетен на 2024-01-06. (на руски)
- ↑ Martin 1995, с. 30 – 32, 55.
- ↑ Martin 1995, с. 55.
- ↑ Curta, Florin. Eastern Europe in the Middle Ages (500-1300) (2 Vols). Boston, BRILL, 2019. ISBN 978-90-04-39519-0. OCLC 1111434007. с. 301.
- ↑ а б в Martin 2007, с. 37.
- ↑ а б в Gerasimov (2023): 106.
- ↑ Council of Liubech Архив на оригинала от 2010-01-23 в Wayback Machine. at the Handbook on History of Ukraine.
- ↑ Любечский съезд 1097 // Большая российская энциклопедия. Посетен на 2024-01-06. (на руски)
- ↑ Vytychiv congress of princes // www.encyclopediaofukraine.com. Посетен на 2024-01-06.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Martin, Janet. Medieval Russia: 980–1584. Second Edition. E-book. Cambridge, Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0-511-36800-4.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Council of Liubech в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |