Любичево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любичево
Общи данни
Население 241 души[1] (15 март 2022 г.)
12,5 души/km²
Землище 19,321 km²
Надм. височина 412 m
Пощ. код 7980
Тел. код 06074
МПС код Т
ЕКАТТЕ 44598
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   кмет
Антоново
Хайредин Мехмедов
(ДПС)
Кметство
   кмет
Любичево
Мелиха Мехмедова
(ДПС)

Любѝчево е село в Североизточна България, община Антоново, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Любичево се намира на около 25 km запад-югозападно от областния център Търговище и около 9 km изток-североизточно от общинския център Антоново. Разположено е в Източния Предбалкан, в югозападната част на платото Кедикбалкан, по десния (източния) долинен склон на Голяма река. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 418 m, нараства на север и североизток и намалява на югозапад и юг.

През Любичево минава третокласният републикански път III-2042, който води на запад през село Присойна до село Добротица, а на изток – до връзка близко до селото с третокласния републикански път III-409.

Землището на село Любичево граничи със землищата на: село Конак на север; село Моравка на североизток; село Трескавец на югоизток и изток; село Росица на юг; село Изворово на юг; село Ястребино на юг; село Присойна на запад; село Разделци на северозапад.

В землището на Любичево попада част от северното разклонение на намиращия се на около 2 km на юг от селото язовир Ястребино, построен на Голяма река.[2]

Населението на село Любичево, наброявало 1239 души при преброяването към 1934 г. и 1315 към 1946 г., намалява до 259 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 300 лица, за 40 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 227 – към „турска“, за 25 – към „ромска“ и за 8 – „не се самоопределят“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. селото с дотогавашно име Àшиклар[5] е преименувано на Любичево[6]

Училището в село Любичево (тогава – Ашиклар) е открито през 1904 г. като начално училище. През 1934 г. в селото се разкрива и Народна смесена прогимназия[7]. От 1941 г. двете училища се обединяват в Народно основно училище, което през 1943 г. е наименувано „Христо Ботев“. То е основно училище до 1973 г., когато отново се трансформира в начално до закриването му през 1998 г.[8][9]

Читалището в селото – според проучването на Никола Йоцов, общественик и краевед от село Любичево – е основано през 1922 г. В юбилейния сборник на Върховния читалищен съвет от 1936 г. „В служба на народната просвета и култура“ (1911 – 1936 г.) е посочено за читалището в село Любичево, че е основано през 1922 г., но без да се регистрира – поради това, че на няколко пъти преустановява дейността си и едва през 1931 г. се е регистрирало. Тъй като документални материали на читалището от основаването до 1981 г. не са запазени, единствен източник за дейността му за този период са проучванията на Никола Йоцов. Културно-просветната си дейност читалището реализира чрез: собствената библиотека с над 8000 тома (вероятно към 1997 г.); провеждането на тематични вечери, читателски конференции, обсъждане на книги; честването на бележити дати и годишнини; забавно-увеселителни програми – включително и с действащите към читалището през различни години самодейни състави и битови групи. Тази дейност читалището осъществява съвместно с обществените организации и училището, от 1972 г. – в собствена читалищна сграда. През периода 1931 – 1945 г. читалището се нарича „Съединение“, а от 1945 г. – „Кольо Савов“.[10]

На 22 март 1937 г. в Любичево е основана кредитна кооперация, започнала дейността си през 1938 г. Основатели са девет души, а впоследствие членовете на кооперацията нарастват на 169. Открити са два магазина за нуждите на населението – един в село Любичево и втори – в съседното село Долна Росица[11]. Освен да кредитира членовете си и да извършва снабдяване, кооперацията организира производство на тухли в кооперативна тухларница, дървоснабдяване и произвеждане на вар в изградената пещ. В края на 1962 г. кооперацията се влива в Потребителна кооперация „Самопомощ“ – село Моравка, която по-нататък функционира като център на кооперацията, обхващаща със всестранна дейност селата Моравка, Китино, Коноп, Трескавец и Любичево.[12][13]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Любичево се създава на 14 октомври 1948 г. То развива самостоятелно дейността си до 31 декември 1958 г. На 1 януари 1959 г. стопанството се присъединява към Обединеното трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) – село Моравка, което включва стопанствата от селата Моравка, Трескавец, Любичево, Китино и Коноп.[14]

Детски противотуберкулозен санаториум е създаден в село Любичево през 1953 г. и продължава дейността си като противотуберкулозен санаториум до края на 1965 г. От началото на 1966 г. той е обособен като санаториум за ревматично болни деца и като такъв продължава дейността си до 1 юли 1984 г.[15]


Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Поземлен имот 44598.112.9, язовир. Агенция по геодезия, картография и кадастър. Кадастрална карта на България, към 10 април 2022 г.
  3. Справка за населението на с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Любичево, община Антоново, област Търговище
  5. Справка за с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище към 03.03.1878 г.
  6. Справка за с. Любичево, общ. Антоново, обл. Търговище към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование
  7. Прòгимнàзия. В миналото – общообразователно училище, което обхваща класовете между началното училище и гимназията.
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 268К „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Любичево, Търговищко (1904 – 1944)“; История на фондообразувателя
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 547 „Основно училище „Христо Ботев“ – с. Любичево, Търговищко (1944 – 1998)“; История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 1169 „Народно читалище „Кольо Савов“ – с. Любичево, Търговищко“; Приблизителна дата: 1945 – 1997; История на фондообразувателя
  11. През 1960 г. долната махала на село Росица (така наречената Долна Росица) се изселва поради отчуждаване на терените във връзка със строителството на язовир Ястребино. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 1164 „Народно читалище „Просвета“ – с. Росица, Търговищко“; Приблизителна дата: 1934 – 1952; История на фондообразувателя, в последния абзац
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 323 „Кредитна кооперация „Земеделска подкрепа“ – с. Любичево, Търговищко (1944 – 1962)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 350 „Потребителна кооперация „Самопомощ“ – с. Моравка, Търговищко (1944 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 270 „Трудово-кооперативно земеделско стопанство“ – с. Моравка, Търговищко (1948 – 1958)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Търговище – 36, фонд 549 „Санаториум за ревматично болни деца – с. Любичево, Търговищко (1953 – 1984)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя; История на фондообразувателя

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]