Любомир Андрейчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Андрейчин
Любомир Димитров Андрейчин
български езиковед
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Ягелонски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Работил в ИБЕ на БАН, СУ
Повлиян Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др.[1]
Семейство
Съпруга Надежда Андрейчина

Проф. Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език. Любомир Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика, занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния българския език, ревностно отстоявайки употребата на правилните форми в писмената и говорната реч.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Андрейчин е роден на 22 март 1910 г. в Габрово в семейството на Димитър Андрейчин, лесовъд, и Ангелина Андрейчина, има сестра Марта. [1] Учи лесовъдство по настояване на баща си, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, която завършва през 1934 г., тъй като родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“[1].

Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931 – 1936) и става доктор по философия на Ягелонския университет (1936).

Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор.[1].

Асистент в СУ от 1941. Член е на БКП от 1945 г. Става доцент през 1946 г., а през 1950 г. – професор по съвременен български език в Катедрата по история на българския език на СУ. От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 – и директор на Института за български език при БАН. [2]

Създава служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио.[1]

Бил е против правописната реформа от 1945 г. за премахването на буквите „ят“ (ѣ) и „голям юс“ (ѫ).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Любомир Андрейчин на фасадата на дома му на ул. „Цанко Церковски” № 13, София

Женен за Надежда Андрейчина.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на постиженията и в памет на приноса на знаменития лингвист към изучаването и описването на родния ни език на негово име е наречен Институтът за български език (ИБЕ) „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, който играе регулираща и нормативна роля по въпросите на българския език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Основна българска граматика, София, изд. „Хемус“ АД, 1944 (2-ро изд., изд. „Наука и изкуство“, 1978).
  • „Език и стил на Любен Каравелов“. – Годишник на Софийския университет, ИФФ, т. 46/1950.
  • На езиков пост, София, изд. „Наука и изкуство“, 1961.
  • Из историята на нашето езиково строителство, София, изд. „Народна просвета“, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биография, сайт на „Българи: Езикознание“.
  2. Кратка биография, сайт „Библиотека Славика“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „България“         Портал „България