Любомир Андрейчин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любомир Андрейчин
български езиковед
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет
Ягелонски университет
Работил в ИБЕ на БАН, СУ
Повлиян Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др.[1]
Семейство
Съпруга Надежда Андрейчина

Проф. Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език. Любомир Андрейчин е основоположник на съвременната българска описателна граматика, занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния българския език, ревностно отстоявайки употребата на правилните форми в писмената и говорната реч.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Андрейчин е роден на 22 март 1910 г. в Габрово в семейството на Димитър Андрейчин, лесовъд, и Ангелина Андрейчина, има сестра Марта. [1] Учи лесовъдство по настояване на баща си, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, която завършва през 1934 г., тъй като родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“[1].

Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931 – 1936) и става доктор по философия на Ягелонския университет (1936).

Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор.[1].

Асистент в СУ от 1941. Член е на БКП от 1945 г. Става доцент през 1946 г., а през 1950 г. – професор по съвременен български език в Катедрата по история на българския език на СУ. От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 – и директор на Института за български език при БАН. [2]

Създава служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио.[1]

Бил е против правописната реформа от 1945 г. за премахването на буквите „ят“ (ѣ) и „ът“ (ѫ).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен за Надежда Андрейчина.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В чест на постиженията и в памет на приноса на знаменития лингвист към изучаването и описването на родния ни език на негово име е наречен Институтът за български език (ИБЕ) „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, който играе регулираща и нормативна роля по въпросите на българския език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Основна българска граматика, София, изд. „Хемус“ АД, 1944 (2-ро изд., изд. „Наука и изкуство“, 1978).
  • „Език и стил на Любен Каравелов“. – Годишник на Софийския университет, ИФФ, т. 46/1950.
  • На езиков пост, София, изд. „Наука и изкуство“, 1961.
  • Из историята на нашето езиково строителство, София, изд. „Народна просвета“, 1986.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Биография, сайт на „Българи: Езикознание“.
  2. Кратка биография, сайт „Библиотека Славика“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]