Любомир Весов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Весов
български революционер и поет
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Семейство
Баща Илия Весов
Любомир Весов в Общомедия

Любомир Илиев Весов е български революционер, офицер и поет, деец на национално-освободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Весов в четническа униформа

Роден е през 1892 година в град Велес. Баща му Илия Весов, който е активен деец на българската община в града, умира рано. Любомир Весов завършва средното си образование в София. Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония. В Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Иван Попов, Христо Силянов и в Сборната партизанска рота на МОО - през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[1] Награден е със сребърен медал.[2] Проявява се с благородно отношение към местното турско население[3].

На 20 март 1915 година Любомир Весов участва във Валандовската акция. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Петър Чаулев и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.[4]

След включването на България в Първата световна война е ротен командир в българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.

След края на войната завършва висшето си образование – право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и се отдава на революционна дейност. През март 1920 година Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество „Вардар“.

От 1920 година Любомир Весов е крушовски войвода. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Весов:

Любомир вдъхваше доверие със своята естественост и прямота. Разговаряйки с него, чувства се вродената му скромност; и не получавате бързо убеждение, че имате работа с много издигнат, културен човек. Но без да има нужда от втор разговор, разделяте се от него убеден, че притежава непоклатими убеждения, и способен всякак да ги брани, макар да не е пледирал с много думи пред вас. Подобни положителни характери, надарени с идеализъм, са най-ценните елементи, бих казал съставляват гръбнака на всяко обществено дело и особено на ръководния идеен елит на народните освободителни борби.[5]
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Весов (36-и в първата колона).

На 5 ноември 1922 г., обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушовско, се самоубива. Погребан е в Крушево.[6] Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху национално-освободителното движение. През 1928 година в Петрич съществува футболен отбор на името на Любомир Весов[7].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

От 1913 година Любомир Весов започва да публикува свои стихотворения – любовни, пейзажни и патриотични. Междувременно прави и преводи на редица руски поети. През 1923 година стихотворенията му са събрани и посмъртно е издадена стихосбирката му "Стихотворения".

Оценката на един от неговите изследователи, Румен Стоянов, за поетичното му творчество е следната:

Докосната от веянията на символизма, ... поезията на Весов не е мъртва библиографска единица, застинала исторически преди близо столетие, а достига до чувствителността на съвременния българин. И може би у него ... буди удивление как този мъж с пушка, бомби и револвер е носител на толкова нежна и чиста душа, създала трогателни в своя свян любовни трепети.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 - 75.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 127.
  3. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, с. 542
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 147.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 157.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 26.
  7. Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  8. Стоянов, Румен. Поети от Македония през 20-те години на ХХ век, Македонски преглед, год. ХХХ, 2007, кн. 4, с. 122

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония