Любомир Генчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Генчев
Роден 26 ноември 1907 г.
Починал 28 август 1981 г. (73 г.)
Националност българин
Жанр поезия


Любомир Генчев е български писател и преводач, който заема особено място във френско-езичната литература в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Генчев е роден на 26 ноември 1907 г. в град Пазарджик. От 1922 до 1928 г. той учи във френския католически колеж „Свети Августин” в Пловдив. Колежът финансира следването му във Варна в областта на педагогическите науки. След това Любомир Генчев става учител по френски във френския католически колеж „Свети Михаил“ във Варна. Орденът на Успенците, управляващи френските католически колежи в България по това време, му предлага да следва богословие във Франция, но той отказва.

От 1933 г. до 1948 г. той преподава във френския католически колеж „Свети Августин” в Пловдив. По време на войната, Генчев не е мобилизиран поради крехкото си здраве и телосложение. Влюбва се в студентката Валентина Димитрова Гичева, на която дава уроци по френски, но която умира през 1946 г. по време на неуспешна хирургическа операция. Генчев ѝ посвещава множество елегии и сонети, написани направо на френски, а също така и една символистична драма, която написва на български и превежда на френски.[1]

Никога не е имал възможността да отиде във Франция или Западна Европа. Още от есента на 1944 година, новите български власти започват да го безпокоят. Между 1950 и 1952 година той се намесва в политическите процеси, заведени по това време срещу негови приятели от българските католически среди. През 1952 година той е обявен за „враг на народа”, поради което го лишават от работата му на библиотекар и преводач в община Пловдив.

От тогава той започва да извършва частна преводаческа дейност, дава уроци по френски и получава скромни хонорари на музикант в пловдивски оркестър. Пише на български и френски, не публикува и никога не е бил известен. В резултат на донос на 18 октомври 1973 година в жилището му бива извършен обиск от службите на „Държавна сигурност”. Всичките му ръкописи са конфискувани. Той ги възстановява по памет между 1973 и 1980 година.

Умира в Пловдив на 28 август 1981 г.

Неговите съчинения са открити по-късно от неговата племенница Христинка Михалева Гушева-Генчева и от 2003 г. започват да излизат във Франция в издателство „Рафаел дьо Сюртис”. През 2007 година му е присъдена наградата на Сдружението на писателите на френски език за съвкупността от неговите „Неиздадени съчинения”, публикувани на френски.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Авторското творчество на Генчев включва общо четири неиграни пиеси (на български), пет сборника със сонети, поетически сборник, посветен на Ламартин, втори такъв, посветен на Франция - държава, в която кракът му никога не е стъпвал, трети такъв, написан в памет на Гьоте (само на френски); проучвания върху сонетната форма, върху френскоезичното стихотворство и не на последно място върху приема на Гьоте във Франция (пак само на френски); есе върху поезията (на български).

Най-мащабно е обаче преводаческото творчество на Генчев. Благодарение на него има публикувани преводи на френски на поети като Константин Величков, Яворов, Николай Лилиев, Теодор Траянов. Трябва да се отбележи че преводите не са точни. Самият Генчев ги нарича адаптации. Стилът е твърде личен – един изящен „книжен“ френски от XIX в. на човек, който не практикува говоримо езика. В лексиката няма никакви българизми, дори всичко звучи смайващо автентично. Единствено в ритъма на изречението се усеща българско влияние. Авторът сам казва, че не е доволен от преводите си, че могат да бъдат и по-добри. Критиците са на мнение[1], че ако се абстрахираме от оригиналите, ако ги забравим, то имаме насреща ни една много приятна авторска френскоезична поезия. В подкрепа на тази теза може да се посочи твърдението на автора, че когато превеждал руските поети Лермонтов, Тютчев, Надсон, Брюсов, той не ползвал оригиналите, а само българските преводи...

Абсолютен връх в творчеството на Генчев е публикуваният на френски език шести том от пълните му произведения, в който поетът преосмисля из основи европейската култура.

Политическите сонети, включени в четвърти том от пълните произведения, представляват смел политически акт на съпротива.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]