Любомир Динев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Динев
български географ
Роден
Любомир Антонов Динев
Починал

Образование Софийски университет
Карлов университет
Научна дейност
Област икономическа география, география на туризма, картография
Работил в Софийски университет
Титла професор

Любомир Антонов Динев е български географ, професор в Софийския университет.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 август 1911 г. в Стара Загора. През 1935 г. завършва география в Софийския университет. От 1935 до 1938 г. специализира география и завършва с докторат в Карловия университет в Прага. След завръщането си, през 1939 г. става асистент, от 1943 г. е доцент, а през 1957 г. е хабилитиран за професор по икономическа география и ръководи катедрите „Обща стопанска география“ и „География на туризма“ в Софийския университет. От 1957 до 1985 г. е председател на Българска федерация по пещерно дело. Умира на 16 август 1986 г.[1][2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Динев работи в областта на икономическата география, географията на населението и селищата, териториалното разпределение на населението и трудовите ресурси, икономическото райониране, географията на туризма и картографията. Негова заслуга е изясняването на научните основи на туристическото райониране на България.[1] Участва като експерт при строежите на язовири в България, а през 1961 г. при изработването на Генералния план на София. През 1971 г. ръководи голям екип за разработване на „Генерална схема на икономическо микрорайониране на България“. През 1973 г. участва в изработването на „Атлас Народна република България“.[2]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Покрайнината Доспат“ (1939)
  • „Морфология на Централните Западни Карпати“ (1942)
  • „Колибарските селища в Средна Стара планина“ (1942)
  • „Селищната област по Искърския пролом“ (1943)
  • „Преселническите движения в Дунавска България от началото на XIX век до днес“ (1947)
  • „География на България“, том II (1961, в съавторство)
  • „България. Кратка география“ (1969, в съавторсъво)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1775 – 1776.
  2. а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 32.