Любомир Золотович (лекар)
| Любомир Золотович | |
| български лекар и дипломат | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Любомир Димитров Золотович е български лекар и дипломат.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1857 г. в Цариград. Учи в българското частно училище на Никола Тъпчилещов на остров Халки. Завършва лицей, а през 1880 г. – медицина в Монпелие, Франция. През 1879 – 1880 г. е асистент по детски болести в клиника в града. След завръщането си в България е назначен за ординатор в Александровска болница. От 1882 г. е главен градски лекар на София, а след това директор на Градската санитарна служба. В периода 1895 – 1900 г. е старши лекар в терапевтичното отделение на Александровска болница. От 1900 до 1908 е български дипломатически представител в Париж. Сътрудничи на списанията „Медицински преглед“ и „Медицински сборник“. Умира в София.[1]
Синът му, Георги, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 1-ви конен полк.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Тодев, Илия (ръководител). Кой кой е сред българите XV – XVIII в. София, Издателска къща „Анубис“, 2000. ISBN 954-426-229-6. с. 107.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 152, л. 3
|
