Любомир Иванов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Иванов.
Любомир Иванов
български учен
Роден
7 октомври 1952 г. (66 г.)
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Математика, лингвистика, география
Политика
Депутат
VII ВНС   
Дейност в Уикипедия
Никнейм Apcbg (беседа - приноси)
Активна дейност 2006–
Любомир Иванов в Общомедия

Открийте още информация за Любомир Иванов (учен) в нашите сродни проекти:

Любомир Лалов Иванов е български математик, старши научен сътрудник.

Ръководител на секция „Математическа логика“ в Института по математика и информатика на Българската академия на науките (1990 – 2011). Председател на българската Комисия по антарктическите наименования от 1994[1] и национален представител в международния Комитет по антарктическа географска информация [2]. Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“ от 1994 г. Председател на Атлантическия клуб в България (2001 – 2009)[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Иванов е роден в София през 1952 г.

През периода 1986 – 1988 г. организира успешна дисидентска кампания срещу кандидатурата на София за провеждане в града и на Витоша на зимна олимпиада през 1992 и 1994 г.[4][5][6][7][8][9][10][11]

Активист е на Независимото сдружение „Екогласност“ през 1989 г., автор на Харта ’89 за опазване на българското природно наследство[12]. Съучредител е на сдружението „Природен фонд“[13] и на Зелената партия през 1989 г. Участник в Националната кръгла маса (1990)[14] и член на Националния координационен съвет на СДС (1990 – 1991).[15] Депутат в VII ВНС, вносител на Решението на ВНС от 22 декември 1990 за пълноправно членство на България в Европейския съюз.[16][17]

Автор е на научни и приложни резултати в областта на математиката и информатиката,[18][19][20] миграционните изследвания,[21][22][23][24] лингвистиката и топонимиката,[25] в частност на съвременната система за транслитерация на българската кирилица[26][27], приета за официална употреба от България[28], ООН[29], САЩ и Великобритания[30]. Иванов предлага своя подход към транслитерация на кирилицата и за други азбуки, включително руската.[31] Автор е на предложението за преначертаване на NUTS 2 районите за планиране на България, залегнало в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обявен от Министерския съвет за обществена консултация през октомври 2018 г.2[32][33]

Участник е в 4 научни антарктически експедиции,[34][35] автор на първите български топографски антарктически карти[36][37][38][39][40][41]. Ръководител на топографското проучване Тангра 2004/05, отбелязано през 2012 от Discovery Channel, Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.[42][43]

Носител е на наградата „Акад. Никола Обрешков“ за 1987 – най-високото национално отличие за постижения в областта на математиката,[44][45] за своята монография Алгебрична теория на рекурсията.[18] Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците.[46]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Antarctic Place-names Commission of Bulgaria. (website)
  2. ↑ Standing Committee on Antarctic Geographic Information. Scientific Committee on Antarctic Research, 2015
  3. ↑ Атлантическият клуб в България: История
  4. ↑ L. Ivanov. Bistrishko Branishte vandalized – once again. Letter of appeal about environment. Sofia, January 1989. 1 p.
  5. ↑ L. Ivanov. Olympics vs conservation. Grasduinen Maandblad, Haarlem. May 1988. 3 pp. (Excerpts)
  6. ↑ Л. Иванов. Относно кандидатурата София ’94. Аналитичен доклад. София, 1988. 4 с.
  7. ↑ L. Ivanov. Who cares about Vitosha? Analytical report. Sofia, January 1988. 3 pp.
  8. ↑ L. Ivanov. To whomever it may concern (1994 Winter Olympics). Letter of appeal about environment. Sofia, January 1988. 2 pp.
  9. ↑ Л. Иванов. Да запазим „Бистришко бранище“. Вестник Поглед, 30 юни 1986. с. 8
  10. ↑ Л. Иванов. Какво да правим с Витоша? Вестник Народна култура, 25 юли 1986. с. 1
  11. ↑ L. Ivanov. Winter Olympics. The Times (London, England), 15 октомври 1986. p. 17. Issue 62589. ISSN 0140 – 0460
  12. ↑ Харта ’89 за опазване на българското природно наследство
  13. ↑ Memorandum of Association, Wilderness Fund, Sofia, 1989
  14. ↑ Национална кръгла маса: Първо пленарно заседание. София, 23 януари 1990
  15. ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  16. ↑ България в ЕС: Решение на ВНС 1990
  17. ↑ И. Костов. Свидетелства на прехода. София: Сиела Норма АД, 2019. с. 33 ISBN 978-954-28-2839-6
  18. ↑ а б L.L. Ivanov. Algebraic Recursion Theory. Chichester, West Sussex: Ellis Horwood; and New York: John Wiley & Sons, 1986. 256 pp. ISBN 978-013-02690-7-2; ISBN 978-074-58010-2-5
  19. ↑ L.L. Ivanov. Platek Spaces, Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 145 – 181. ISSN 0169 – 2968
  20. ↑ L.L. Ivanov. Boldface recursion on Platek Spaces. Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 183 – 208. ISSN 0169 – 2968
  21. ↑ Л. Иванов. Ролята на имиграцията за демографското и национално развитие на България през XXI век. В: Л. Иванов, И. Николакопулу-Стефану, М. Чолакова, Ж. Георгиев и Ю. Велчева. Към нова имиграционна политика на България. Фондация Манфред Вьорнер, 2006. 54 с. ISBN 978-954-92032-1-9
  22. ↑ Ж. Георгиев, Г. Ангелов. Ефективни показатели за оценка на политиката по интеграция на имигрантите в България. Ред. Л. Иванов. Фондация за регионално развитие и инициативи, 2010. 110 с.
  23. ↑ Л. Иванов. Демографски приоритети и цели на Управленската програма 2017 – 2021. Доклад на кръгла маса „Демографска политика и трудова мобилност“ организирана от МТСП и ДАБЧ. София, 19 септември 2017. 4 с.
  24. ↑ Л. Иванов. Мерки за решаване на демографските проблеми. Списание Бизнес Клуб. № 11 (2017). с. 18 – 20. ISSN 2367-623X
  25. ↑ Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7
  26. ↑ L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204 – 8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157
  27. ↑ L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. ISSN 0205 – 3217
  28. ↑ Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
  29. ↑ Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013
  30. ↑ Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014
  31. ↑ Streamlined Romanization of Russian Cyrillic. Contrastive Linguistics. XLII (2017) No. 2. pp. 66 – 73. ISSN 0204 – 8701
  32. ↑ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие – Министерски съвет, Портал за обществени консултации, 04.10.2018 г. – 06.11.2018 г.
  33. ↑ Любомир Иванов. NUTS II Регионите на България: Предложение в междуведомствената работна група за разработване на възможности за преначертаване на границите на NUTS регионите на ниво 2. София, ноември 2017 г.
  34. ↑ Експедиции. Български антарктически институт, 2014
  35. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent. The American Alpine Journal, 2005. pp. 312 – 315.
  36. ↑ Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта)
  37. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
  38. ↑ L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
  39. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
  40. ↑ Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 114 – 115. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  41. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Smith Island. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0
  42. ↑ Discovering Antarctica Overview. Discovery Channel UK website, 2012.
  43. ↑ 14 ноември 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
  44. ↑ А. Соскова, Л. Иванов и И. Георгиев. За Димитър Скордев от неговите ученици. Математика и математическо образование, 2017. Доклади на Четиридесет и шестата пролетна конференция на Съюза на математиците в България. Боровец, 9−13 април, 2017. 52 – 62. ISSN 1313 – 3330
  45. ↑ Диплома на наградата Акад. Никола Обрешков за 1987
  46. ↑ Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Иванов_(учен)&oldid=9493813“.