Любомир Иванов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любомир Иванов.
Любомир Иванов
български учен
Роден
Научна дейност
Област Математика, лингвистика, география
Политика
Депутат VII ВНС   
Любомир Иванов в Общомедия

Открийте още информация за Любомир Иванов (учен) в нашите сродни проекти:

Любомир Лалов Иванов е български математик, старши научен сътрудник.

Ръководител на секция „Математическа логика“ в Института по математика и информатика на Българската академия на науките (1990 – 2011). Председател на българската Комисия по антарктическите наименования от 1994[1] и национален представител в международния Комитет по антарктическа географска информация [2]. Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“ от 1994 г. Председател на Атлантическия клуб в България (2001 – 2009)[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Иванов е роден в София през 1952 г.

Активист е на Независимото сдружение „Екогласност“ през 1989 г., автор на Харта ’89 за опазване на българското природно наследство[4]. Съучредител е на сдружението „Природен фонд“[5] и на Зелената партия през 1989 г. Участник в Националната кръгла маса (1990)[6] и член на Националния координационен съвет на СДС (1990 – 1991).[7] Депутат в VII ВНС, вносител на Решението на ВНС от 22 декември 1990[8] за пълноправно членство на България в Европейския съюз.

Автор е на научни и приложни резултати в областта на математиката и информатиката,[9][10][11] миграционните изследвания,[12][13][14] лингвистиката и топонимиката, в частност на съвременната система за транслитерация на българската кирилица[15][16], приета за официална употреба от България[17], ООН[18], САЩ и Великобритания[19]. Иванов предлага своя подход към транслитерация на кирилицата и за други азбуки, включително руската.[20]

Участник е в 4 научни антарктически експедиции,[21][22] автор на първите български топографски антарктически карти[23][24][25][26][27][28]. Ръководител на топографското проучване Тангра 2004/05, отбелязано от Discovery Channel като събитие в хронологията на изследването на Антарктика.[29]

Носител е на наградата „Акад. Никола Обрешков“ за 1987 – най-високото национално отличие за постижения в областта на математиката,[30][31] за своята монография Алгебрична теория на рекурсията.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Antarctic Place-names Commission of Bulgaria. (website)
  2. ↑ Standing Committee on Antarctic Geographic Information. Scientific Committee on Antarctic Research, 2015
  3. ↑ Атлантическият клуб в България: История
  4. ↑ Харта ’89 за опазване на българското природно наследство
  5. ↑ Memorandum of Association, Wilderness Fund, Sofia, 1989
  6. ↑ Национална кръгла маса: Първо пленарно заседание. София, 23 януари 1990
  7. ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  8. ↑ България в ЕС: Решение на ВНС 1990
  9. ↑ а б L.L. Ivanov. Algebraic Recursion Theory. Chichester, West Sussex: Ellis Horwood; and New York: John Wiley & Sons, 1986. 256 pp. ISBN 978-013-02690-7-2; ISBN 978-074-58010-2-5
  10. ↑ L.L. Ivanov. Platek Spaces, Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 145–181. ISSN 0169-2968
  11. ↑ L.L. Ivanov. Boldface recursion on Platek Spaces. Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 183–208. ISSN 0169-2968
  12. ↑ Л. Иванов. Ролята на имиграцията за демографското и национално развитие на България през XXI век. В: Л. Иванов, И. Николакопулу-Стефану, М. Чолакова, Ж. Георгиев и Ю. Велчева. Към нова имиграционна политика на България. Фондация Манфред Вьорнер, 2006. 54 с. ISBN 978-954-92032-1-9
  13. ↑ Ж. Георгиев, Г. Ангелов. Ефективни показатели за оценка на политиката по интеграция на имигрантите в България. Ред. Л. Иванов. Фондация за регионално развитие и инициативи, 2010. 110 с.
  14. ↑ Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците
  15. ↑ L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204–8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157
  16. ↑ L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. ISSN 0205–3217
  17. ↑ Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
  18. ↑ Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013
  19. ↑ Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014
  20. ↑ Streamlined Romanization of Russian Cyrillic. Contrastive Linguistics. XLII (2017) No. 2. pp. 66-73. ISSN 0204-8701
  21. ↑ Експедиции. Български антарктически институт, 2014
  22. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent. The American Alpine Journal, 2005. pp. 312 – 315.
  23. ↑ Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта)
  24. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
  25. ↑ L.L. Ivanov et al, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
  26. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
  27. ↑ Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 114 – 115. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  28. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Smith Island. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0
  29. ↑ 14 November 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
  30. ↑ А. Соскова, Л. Иванов и И. Георгиев. За Димитър Скордев от неговите ученици. Математика и математическо образование, 2017 . Доклади на Четиридесет и шестата пролетна конференция на Съюза на математиците в България. Боровец, 9−13 април, 2017. 52–62. ISSN 1313-3330}}
  31. ↑ Диплома на наградата Акад. Никола Обрешков за 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Иванов_(учен)&oldid=8051873“.