Направо към съдържанието

Любомир Иванов (учен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Иванов.
Любомир Иванов
български учен
Роден
7 октомври 1952 г. (72 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластМатематика, лингвистика, география
Работил вБългарска академия на науките
Политика
Депутат
VII ВНС   
Дейност в Уикипедия
НикнеймApcbg (беседа - приноси)
Активна дейност2006–
Любомир Иванов в Общомедия

Открийте още информация за Любомир Иванов (учен) в нашите сродни проекти:

Любомир Лалов Иванов е български математик, старши научен сътрудник. Политик, народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1991) от Съюза на демократичните сили (СДС).[1]

Ръководител на секция „Математическа логика“ в Института по математика и информатика на Българската академия на науките (1990 – 2011). Председател на българската Комисия по антарктическите наименования от 1994 г.[2] и национален представител в международния Комитет по антарктическа географска информация.[3] Президент на Фондация „Манфред Вьорнер“ от 1994 г.[1] Председател на Атлантическия клуб в България (2001 – 2009).[4][5]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Иванов е роден на 7 октомври 1952 г. в София.[1]

През периода 1986 – 1988 г. организира успешна дисидентска кампания срещу кандидатурата на София за провеждане в града и на Витоша на зимна олимпиада през 1992 и 1994 г.[1][6][7][8][9][10][11][12][13]

Активист е на Независимото сдружение „Екогласност“ през 1989 г., автор е на Харта ’89 за опазване на българското природно наследство.[1][14] Съучредител е на сдружението „Природен фонд“ и на Зелената партия през 1989 г.[1][15] Участник в Националната кръгла маса (1990) от страна на СДС (Зелената партия)[1][16] и член на Националния координационен съвет на СДС (1990 – 1991).[1][17] Депутат в VII ВНС, съавтор и вносител на Решението на ВНС от 22 декември 1990 г. за пълноправно членство на България в Европейския съюз.[1][18][19]

Автор е на научни и приложни резултати в областта на математиката и информатиката,[1][20][21][22] външна политика и политика за сигурност,[23][24][25][26][27][28] миграционните изследвания,[1][29][30][31][32] лингвистиката и топонимиката.[1][33] Създател е на съвременната система за транслитерация на българската кирилица[34][35], приета за официална употреба от България[36], ООН[37], САЩ и Великобритания.[1][38] Според Б. Арънстийн, „Международните корени на българската система за романизация са в основата на един от най-озадачаващите парадокси на романизацията: импулс за предефиниране и разграничаване на националната идентичност, като същевременно осигурява достъпността на тази идентичност до външни групи. С други думи, вдъхване на национализъм с усещане за интернационализъм“.[39]

Иванов предлага своя подход към транслитерация на кирилицата и за други азбуки, в частност руската.[40] Автор е на предложението за преначертаване на NUTS 2 районите за планиране на България, залегнало в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, обявен от Министерския съвет за обществена консултация през октомври 2018 г.[1][41][42]

Участник е в 4 научни антарктически експедиции,[1][43][44] автор на първите български топографски антарктически карти,[1][45][46][47][48][49][50][51] на научни и научнопопулярни публикации в областта на полярните изследвания.[52][53][54][55][56] Ръководител на топографското проучване Тангра 2004/05,[1] отбелязано през 2012 от Discovery Channel, Природонаучния музей в Лондон, Британската кралска колекция и Британската антарктическа служба като едно от двадесет и четири знакови събития в хронологията на изследването на Антарктика.[57][58]

Носител е на наградата „Акад. Никола Обрешков“ за 1987 г. – най-високото национално отличие за постижения в областта на математиката,[1][59][60] за своята монография Алгебрична теория на рекурсията.[20] Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците.[61] Юбилеен медал 30-та Българска антарктическа експедиция на Българския антарктически институт за неговото активно участие в експедициите и изграждането на полярната база „Св. Климент Охридски“.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Любомир Иванов // omda.bg. Посетен на 14 януари 2024.
  2. ↑ Antarctic Place-names Commission of Bulgaria. (website)
  3. ↑ Standing Committee on Antarctic Geographic Information. Scientific Committee on Antarctic Research, 2015
  4. ↑ 30 години Атлантически клуб. Екип. Президенти // adn.bg. Посетен на 14 януари 2025.
  5. ↑ Атлантическият клуб в България: История
  6. ↑ L. Ivanov. Bistrishko Branishte vandalized – once again. Letter of appeal about environment. Sofia, January 1989. 1 p.
  7. ↑ L. Ivanov. Olympics vs conservation. Grasduinen Maandblad, Haarlem. May 1988. 3 pp. (Excerpts)
  8. ↑ Л. Иванов. Относно кандидатурата София ’94. Аналитичен доклад. София, 1988. 4 с.
  9. ↑ L. Ivanov. Who cares about Vitosha? Analytical report. Sofia, January 1988. 3 pp.
  10. ↑ L. Ivanov. To whomever it may concern (1994 Winter Olympics). Letter of appeal about environment. Sofia, January 1988. 2 pp.
  11. ↑ Л. Иванов. Да запазим „Бистришко бранище“. Вестник Поглед, 30 юни 1986. с. 8
  12. ↑ Л. Иванов. Какво да правим с Витоша? Вестник Народна култура, 25 юли 1986. с. 1
  13. ↑ L. Ivanov. Winter Olympics. The Times (London, England), 15 октомври 1986. p. 17. Issue 62589. ISSN 0140 – 0460
  14. ↑ Харта ’89 за опазване на българското природно наследство
  15. ↑ Memorandum of Association, Wilderness Fund, Sofia, 1989
  16. ↑ Национална кръгла маса: Първо пленарно заседание. София, 23 януари 1990
  17. ↑ Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  18. ↑ България в ЕС: Решение на ВНС 1990
  19. ↑ И. Костов. Свидетелства на прехода. София: Сиела Норма АД, 2019. с. 33 ISBN 978-954-28-2839-6
  20. ↑ а б L.L. Ivanov. Algebraic Recursion Theory. Chichester, West Sussex: Ellis Horwood; and New York: John Wiley & Sons, 1986. 256 pp. ISBN 978-0-13-026907-2; ISBN 978-0-7458-0102-5
  21. ↑ L.L. Ivanov. Platek Spaces. Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 145 – 181. ISSN 0169 – 2968
  22. ↑ L.L. Ivanov. Boldface recursion on Platek Spaces. Fundamenta Informaticae. 44 (2000). 183 – 208. ISSN 0169 – 2968
  23. ↑ S. Popov et al. NATO's Global Mission in the 21st century. 1998–99 NATO Manfred Wörner Fellowship. Sofia: Atlantic Club of Bulgaria, 2000. 123 pp.
  24. ↑ L. Ivanov. A Wider Atlantic: Further integration of the Wider Middle East and Russia in the framework of Euro-Atlantic Structures. Freedom & Union Vol. I, No. 2, Summer 2006. pp. 16–18.
  25. ↑ L. Ivanov et al. Bulgarian Policies on the Republic of Macedonia: Recommendations on the development of good neighbourly relations following Bulgaria’s accession to the EU and in the context of NATO and EU enlargement in the Western Balkans. Sofia: Manfred Wörner Foundation, 2008. 80 pp. (Trilingual publication in Bulgarian, Macedonian and English) ISBN 978-954-92032-2-6
  26. ↑ L. Ivanov. There Is Simply No Way of Joining Those Clubs Other Than by Accepting Their Rules, in: Changing Balkans: Macedonia on the Road to NATO and EU. 11th International Conference, 20–21 February 2009, Ohrid. Sofia: Balkan Political Club Foundation, 2009. ISBN 978-954-91623-7-0
  27. ↑ Л. Иванов. Фолкландските острови и Крим, новата Студена война. Монтевидео: Mercopress, 7 май 2014 (английска версия)
  28. ↑ Л. Иванов. Как ще изглеждат Русия и Украйна в края на войната. Вестник 24 часа, 20 април 2022. ISSN 0861-4067 (английска версия)
  29. ↑ Л. Иванов. Ролята на имиграцията за демографското и национално развитие на България през XXI век. В: Л. Иванов, И. Николакопулу-Стефану, М. Чолакова, Ж. Георгиев и Ю. Велчева. Към нова имиграционна политика на България. Фондация Манфред Вьорнер, 2006. 54 с. ISBN 978-954-92032-1-9
  30. ↑ Ж. Георгиев, Г. Ангелов. Ефективни показатели за оценка на политиката по интеграция на имигрантите в България. Ред. Л. Иванов. Фондация за регионално развитие и инициативи, 2010. 110 с.
  31. ↑ Л. Иванов. Демографски приоритети и цели на Управленската програма 2017 – 2021. Доклад на кръгла маса „Демографска политика и трудова мобилност“ организирана от МТСП и ДАБЧ. София, 19 септември 2017. 4 с.
  32. ↑ Л. Иванов. Мерки за решаване на демографските проблеми. Списание Бизнес Клуб. № 11 (2017). с. 18 – 20. ISSN 2367-623X
  33. ↑ Л. Иванов. Български имена в Антарктика. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2019. 526 с. ISBN 978-619-90008-4-7 (Второ обновено и допълнено издание, 2021. 539 с. ISBN 978-619-90008-5-4)
  34. ↑ L.L. Ivanov, On the Romanization of Bulgarian and English, Contrastive Linguistics, XXVIII, 2003, 2, pp. 109 – 118. ISSN 0204 – 8701; Errata, id., XXIX, 2004, 1, p. 157
  35. ↑ L. Ivanov, D. Skordev and D. Dobrev. The New National Standard for the Romanization of Bulgarian. Mathematica Balkanica. New Series Vol. 24, 2010, Fasc. 1 – 2. pp.121 – 130. ISSN 0205 – 3217
  36. ↑ Държавен вестник бр. 19 от 13 март 2009
  37. ↑ Bulgarian. Report on the Current Status of United Nations Romanization Systems for Geographical Names. Compiled by the UNGEGN Working Group on Romanization Systems. Version 4.0, February 2013
  38. ↑ Romanization System for Bulgarian: BGN/PCGN 2013 System. National Geospatial-Intelligence Agency, September 2014
  39. ↑ Arenstein, B. Scripted History: Hebrew Romanization in Interwar British Mandate Palestine // Columbia University, 2018. Архивиран от оригинала на 2023-05-31. Посетен на 19 ноември 2019.
  40. ↑ Streamlined Romanization of Russian Cyrillic. Contrastive Linguistics. XLII (2017) No. 2. pp. 66 – 73. ISSN 0204 – 8701
  41. ↑ Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие – Министерски съвет, Портал за обществени консултации, 04.10.2018 г. – 06.11.2018 г.
  42. ↑ Любомир Иванов. NUTS II Регионите на България: Предложение в междуведомствената работна група за разработване на възможности за преначертаване на границите на NUTS регионите на ниво 2. София, ноември 2017 г.
  43. ↑ Експедиции. Български антарктически институт, 2014
  44. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Tangra Mountains, Komini Peak, west slope new rock route; Lyaskovets Peak, first ascent; Zograf Peak, first ascent; Vidin Heights, Melnik Peak, Melnik Ridge, first ascent. The American Alpine Journal, 2005. pp. 312 – 315.
  45. ↑ Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта)
  46. ↑ L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
  47. ↑ L. Ivanov, N. Glavinchev, R. Tosheva and S. Naydenov, Antarctica: Livingston Island, South Shetland Islands (from English Strait to Morton Strait, with illustrations and ice-cover distribution), 1:100000 scale topographic map, Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, Sofia, 2005
  48. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Greenwich, Robert, Snow and Smith Islands. Scale 1:120000 topographic map. Troyan: Manfred Wörner Foundation, 2010. ISBN 978-954-92032-9-5 (First edition 2009. ISBN 978-954-92032-6-4)
  49. ↑ L.L. Ivanov. Antarctica: Livingston Island and Smith Island. Scale 1:100000 topographic map. Manfred Wörner Foundation, 2017. ISBN 978-619-90008-3-0
  50. ↑ А. Камбуров и Л. Иванов. Хребет Боулс и централна Тангра планина: Остров Ливингстън, Антарктика. Карта в мащаб 1:25000 map. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2023. ISBN 978-619-90008-8-5
  51. ↑ A. Kamburov and L. Ivanov. Bowles Ridge and Central Tangra Mountains: Livingston Island, Antarctica. Scale 1:25000 map. Sofia: Manfred Wörner Foundation, 2023. ISBN 978-619-90008-6-1
  52. ↑ Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 114 – 115. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  53. ↑ Л. Иванов. История на българските полярни изследвания – 30 години български антарктически експедиции. Препринт. Български антарктически институт, януари 2019. 9 с.
  54. ↑ Л. Иванов. История на полярните изследвания. Препринт. Български антарктически институт, януари 2019. 9 с.
  55. ↑ L. Ivanov. CRAMRA vs. Madrid Protocol: A historical perspective. Seminar on celebrating the 30th anniversary of the Madrid Protocol. Aula Magna of Sofia University, 15 December 2021
  56. ↑ Л. Иванов. Антарктически имена. Списание ЛИК. Юни 2023. с. 89-96. ISSN 0324-0444
  57. ↑ Discovering Antarctica Overview. Discovery Channel UK website, 2012.
  58. ↑ 14 ноември 2004: Tangra. Discovering Antarctica Timeline. Discovery Channel UK website, 2012.
  59. ↑ А. Соскова, Л. Иванов и И. Георгиев. За Димитър Скордев от неговите ученици. Математика и математическо образование, 2017. Доклади на Четиридесет и шестата пролетна конференция на Съюза на математиците в България. Боровец, 9−13 април, 2017. 52 – 62. ISSN 1313 – 3330
  60. ↑ Диплома на наградата Акад. Никола Обрешков за 1987
  61. ↑ Награда на ВКБООН за иновативни приноси към Инициативата за академични изследвания за бежанците

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „География“         Портал „География“          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание“          Портал „Математика“         Портал „Математика“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Иванов_(учен)&oldid=12567843“.