Любомир Кабакчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Кабакчиев
български актьор
Роден
Починал
11 август 1986 г. (60 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Работил в актьор
Награди Герой на социалистическия труд
Народна република България
Народен представител в:
IX НС   

Уебсайт

Любомир Петков Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор, председател на Съюза на артистите в България от 1970 до 1986 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета" – У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986).

Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки. Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика. Той също така се занимава и с преподавателска работа. На 24 януари 1969 година е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[1]. Член е на Националния съвет на ОФ.[2] От 1971 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1986 г. е член на ЦК на БКП.

Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1960 – 1986), асистент (1960), доцент, професор (1985). Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ, доц. (1971 – 1986).

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Член на СБФД, член на ЦК на БКП от 1981 г., член на „Международния театрален институт“, Член на „ФИА“. Носител на много държавни отличия, народен артист. През 1969 г. е направен почетен гражданин на Стара Загора. В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименуван на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Балтазар и Парис в „Ромео и Жулиета“ (Уйлям Шекспир)
  • Христофоров във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов
  • Дорн в „Чайка“ (Антон Чехов
  • маркиз Поза в „Дон Карлос“ (Фридрих Шилер
  • Мелузов в „Таланти и поклонници“ (А. Н. Островски)
  • Сергей Чагин в „Майка на своите деца“ (А. Н. Афиногенов)
  • Тезей в „Сън в лятна нощ“ (Уйлям Шекспир)
  • Кларънс в „Ричард III“ (Уйлям Шекспир)
  • Швайцерказ в „Майка Кураж и нейните деца“ (Бертолд Брехт)
  • Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
  • Отец Йеротей в „Под игото“ (Иван Вазов)
  • Владиков в „Хъшове“ (Иван Вазов)
  • Лорд Дарлингтън във „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (Оскар Уайлд)
  • Иван Карамазов в „Братя Карамазови“ (Фьодор Достоевски)
  • Уолтър Франц в „Цената“ („Артър Милър“)
  • Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ (Димитър Димов)
  • Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
  • Павел Протасов в „Деца на слънцето“ (Максим Горки)
  • Проф. Радев в „Тази малка земя“ (Георги Джагаров)
  • Ричард във „Всичко в градината“ (Е. Олби)
  • Сергей Голубков в „Бяг“ (Михаил Булгаков)
  • даскал Киро в „Опит за летене“ (Йордан Радичков)
  • майстор Сол-нес в „Майстор Солнес“ (Хенрик Ибсен)
  • Турковски в „Неочакван гост“ (А. Н. Арбузов)
  • Чмутин в „Ретро“ (А. Галин)
  • капитан Бернардо в „Изобретателната влюбена“ (Лопе де Вега)
  • д-р Таланов в „Нашествие“ (Леонид Леонов)
  • „Дългият път на деня към нощта“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1963).
  • Народен артист (1970).
  • Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
  • Орден НРБ I ст. (1975).
  • Носител на Димитровска награда
  • Герой на социалистическия труд на България
  • Награда за мъжка роля за (Павел) от пиесата „Амазонката“ на Майските културни тържества (Пловдив, 1968).
  • За творчески постижения в телевизията за публицистичното предаване „Човек 1967“.
  • Награда за мъжка роля за (Георги Димитров) във филма Народен представител на фестивала на тв филми.
  • „Почетен гражданин на Стара Загора (1969).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1985 Забравете този случай кмета Сарафов
1983 Константин Философ 6
1979 Хора и богове 3 Михаил Рибаков, директор на Института
1976 Войници на свободата
(Солдаты свободы)
4 СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия Палмиро Толиати
(като Л. Кабакчиев в 1 серия: I)
1969, 1971 На всеки километър 26 Алексей Вершинин (Альоша)/Назаров в 13 серии
1967 С пагоните на дявола 5 Фридрих Бьоле, майор от SS/Степан Краснов, съветски разузнавач
(в 3 серии: II, III, V)
1964 13 дни майор Есев
1961 Стръмната пътека Дамян
1960 Първи урок (чете стиховете)
1959 В навечерието
(Накануне)
СССР/България Дмитрий Никанорович Инсаров
1956 Ребро адамово учителят Стефанов
1956 Димитровградци
1952 Наша земя лейтенант Маринов
1951 Утро над родината Бобчев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почетни граждани на Стара Загора, архив на оригинала от 3 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora, посетен на 2015-09-10 
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 284

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]