Любомир Кабакчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любомир Кабакчиев
Роден Любомир Петков Кабакчиев
Починал
11 август 1986 г. (60 г.)
Народен представител в:
IX НС   
Страница в IMDb

Любомир Петков Кабакчиев е български актьор и театрален режисьор, председател на Съюза на артистите в България от 1970 до 1986 година.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1946 – 1950) и актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1949 – 1953). Член е на БКП от 1961 г.

Дебютира в ролите на Балтазар и Парис („Ромео и Жулиета" - У Шекспир) в Народен театър „Иван Вазов“ (1954), където работи през (1953 – 1986).

Член на СБФД, член на ЦК на БКП, член на „Международния театрален институт“, Член на „ФИА“. Носител на много държавни отличия, народен артист. През 1969 година е направен почетен гражданин на Стара Загора. В знак на признателност за качествата на актьора, Казанлъшкият драматичен театър (основан 1998 г.) е наименован на негово име, както и улицата, която води към тракийската гробница.

Започва кариерата си като ученик, любител на сцената на Народно читалище „Искра“ в Казанлък. След завършване на висшето си образование играе в Националния академичен театър „Иван Вазов“. Освен на театрална сцена, започва да се снима в киното и да играе в театрални постановки. Любомир Кабакчиев дебютира в киното с филма „Утро над родината“ през 1951 г., който е на бригадирска тематика. Той също така се занимава и с преподавателска работа. На 24 януари 1969 година е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[1]. Член е на Националния съвет на ОФ.[2] От 1971 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1986 г. е член на ЦК на БКП.

Преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1960 – 1986), асистент (1960), доцент, професор (1985). Преподавател е по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ , доц. (1971-1986).

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

ТВ ТЕАТЪР:

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист (1963).
  • Народен артист (1970).
  • Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).
  • Орден НРБ I ст. (1975).
  • Носител на Димитровска награда
  • Герой на социалистическия труд на България
  • Награда за мъжка роля за (Павел) от пиесата „Амазонката“ на Майските културни тържества (Пловдив, 1968).
  • За творчески постижения в телевизията за публицистичното предаване „Човек 1967“.
  • Награда за мъжка роля за (Георги Димитров) във филма Народен представител на фестивала на тв филми.
  • „Почетен гражданин на Стара Загора (1969).

Филмови роли[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1985 Забравете този случай стария следовател
1983 Константин Философ 6
1979 Хора и богове 3 Михаил Рибаков, директор на Института
1976 Войници на свободата – (Солдаты свободы) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Палмиро Толиати
1969 – 1971 На всеки километър 26 Алексей Вершинин - Альоша в 7 серии (2 – „Двете китари“, 5 – „Насрещни влакове“, 6 – „Осем без десет“,7 – „Магарешката пътека“,8 – „Циганката“, 12 – „Рицарският кръст“ и 13 – „Първият ден“ -1969)
1967 С пагоните на дявола 5 Фридрих Бьоле, майор от SS / Степан Краснов, съветски разузнавач
1964 13 дни майор Есев
1961 Стръмната пътека Дамян
1960 Първи урок (чете стиховете)
1959 В навечерието – (Накануне) СССР / България Дмитрий Никанорович Инсаров
1956 Ребро адамово Стефанов
1956 Димитровградци
1952 Наша земя лейтенант Маринов
1951 Утро над родината Бобчев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почетни граждани на Стара Загора
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 284

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]