Любомир Лулчев
| Любомир Лулчев | |
|---|---|
| български политик | |
| Роден |
18 октомври 1886 г.
|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
|
| Националност | |
| Учил в | Национален военен университет |
Любомир Христов Лулчев е български политик, личен съветник на цар Борис III.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 18 октомври 1886 г. в с. Кнежа. Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия[1]. Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 16-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III. След 9 септември 1944 г. е арестуван. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[2][3]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
Мистични съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- Възкресение (1928)
- Кръстопът (1932)
- Думите на видния странник Буди-Са (1934)
- Хигиена: Здрав и млад (1937)
- Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)
В светлината на учителя[редактиране | редактиране на кода]
- При Адепта (1938)
- Вечният извор (1939)
- В светлината на Учителя (1940)
- Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
- Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)
Приказки и разкази[редактиране | редактиране на кода]
- На планината: Царят иска да знае (1935)
- През вековете (1936)
- Край огнището: За царския син и мъдреца (1934)]
- При спорната гора
- Три приказки за стари и млади (1942)
- Приказка за брадичката
- Стара приказка
- Приказка за Учителя и ученика
С Христа (трилогия)[редактиране | редактиране на кода]
- Генко Орлето
- Бунт
- Благословение
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- Благословение (1940 г.)
- Нови хора (1937 г.)
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (17 февруари 1908)
- Поручик (19 февруари 1911)
- Капитан (18 май 1914)
- Майор
- Подполковник
Псевдоними на Любомир Лулчев
- Майн Ру
- Любомили
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Български политици (1918 – 1945)
- Български подполковници
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български езотерици
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Кнежа
- Починали в София
- Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд
- Жертви на Народния съд