Любомир Лулчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Лулчев
български политик
Роден
Починал
София, България

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет

Любомир Христов Лулчев е български политик, личен съветник на цар Борис III.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1886 г. в с. Кнежа. Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия[1]. Служи в 36 пехотен козлодуйски полк и 16 пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III. След 9 септември 1944 г. е арестуван. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[2][3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Мистични съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Възкресение (1928)
  • Кръстопът (1932)
  • Думите на видния странник Буди-Са (1934)
  • Хигиена: Здрав и млад (1937)
  • Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)

В светлината на учителя[редактиране | редактиране на кода]

  1. При Адепта (1938)
  2. Вечният извор (1939)
  3. В светлината на Учителя (1940)
  4. Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
  5. Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)

Приказки и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • На планината: Царят иска да знае (1935)
  • През вековете (1936)
  • Край огнището: За царския син и мъдреца (1934)]
  • При спорната гора
  • Три приказки за стари и млади (1942)
  • Приказка за брадичката
  • Стара приказка
  • Приказка за Учителя и ученика

С Христа (трилогия)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генко Орлето
  2. Бунт
  3. Благословение

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Благословение (1940 г.)
  • Нови хора (1937 г.)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Псевдоними на Любомир Лулчев

  • Майн Ру
  • Любомили

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]