Любомир Лулчев
Любомир Лулчев | |
български политик | |
Роден |
18 октомври 1886 г.
|
---|---|
Починал | 1 февруари 1945 г.
|
Националност | България |
Учил в | Национален военен университет |
Любомир Христов Лулчев е български офицер и политик, личен съветник на цар Борис III, езотерик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 октомври (1 ноември) 1886 г. в Кнежа.[1] Внук е на Андрей Лулчев, български възрожденец от Копривщица, съратник на Васил Левски, един от ръководителите на революционния комитет в Оряхово.[2][3] Брат е на Андро Лулчев[4][1] и племенник на Коста Лулчев.[5]
Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия.[6] Служи в 36-и пехотен козлодуйски полк и 16-и пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III.[7][8] В художествената литература и в политическата публицистика от това време го наричат „Българския Разпутин“.[1]
Женен е за Ангелина (Гела) Радойкова, дъщеря на генерал Станчо Радойков, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“. Жената на Лулчев е убита на 17 срещу 18 май 1930 г. от ученичката ѝ по пиано Малина Тимева и майка ѝ, за да прикрият кражбата на бижутата ѝ. Двете получават смъртна присъда, заменена с доживотна. В затвора Малина Тимева става близка с Цола Драгойчева.[9]
След Деветосептемврийския преврат Любомир Лулчев е арестуван на 6 октомври 1944 г. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд като съветник на цар Борис III и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[1] Междувременно след завземането на властта от комунистите Малина Тимева е освободена и действа като отечественофронтовка, а Цола Драгойчева изрично набелязва Любомир Лулчев в списъка за хора със смъртни присъди.[10]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]Мистични съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Възкресение (1928)
- Кръстопът (1932)
- Думите на видния странник Буди-Са (1934)
- Хигиена: Здрав и млад (1937)
- Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)
В светлината на учителя
[редактиране | редактиране на кода]- При Адепта (1938)
- Вечният извор (1939)
- В светлината на Учителя (1940)
- Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
- Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)
Приказки и разкази
[редактиране | редактиране на кода]- На планината: Царят иска да знае (1935)
- През вековете (1936)
- Край огнището: За царския син и мъдреца (1934)]
- При спорната гора
- Три приказки за стари и млади (1942)
- Приказка за брадичката
- Стара приказка
- Приказка за Учителя и ученика
С Христа (трилогия)
[редактиране | редактиране на кода]- Генко Орлето
- Бунт
- Благословение
Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Благословение (1940 г.)
- Нови хора (1937 г.)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (17 февруари 1908)
- Поручик (19 февруари 1911)
- Капитан (18 май 1914)
- Майор
- Подполковник
Псевдоними на Любомир Лулчев
- Майн Ру
- Любомили
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Билярски, Цочо В. Любомир Лулчев – една от невинните жертви на Народния съд // sitebulgarizaedno.com. Посетен на 30 ноември 2023.
- ↑ Оряхово. Из миналото на Оряхово // kartanavremeto-vratsa.org. Посетен на 30 ноември 2023.
- ↑ Андрей Лулчев. Биографически бележки // Кръстев, Вергилий. Изгревът на Бялото братство Т. 21.
- ↑ Костенцева, Райна. Моят роден град София преди 75 години и после. София, Издателство на ОФ, 1979. с. 222.
- ↑ Цветанов, Борис. Коста Лулчев и други Лулчеви – живот за България // desant.net. 9 март 2022. Посетен на 30 ноември 2023.
- ↑ Кратка биография на Любомир Лулчев
- ↑ Любомир Лулчев – Неизвестният
- ↑ Информация за Любомир Лулчев
- ↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 162 – 168.
- ↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 168.
- Български политици (1918 – 1945)
- Български подполковници
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Двадесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български езотерици
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Кнежа
- Починали в София
- Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд
- Жертви на Народния съд