Любомир Лулчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Любомир Лулчев
български политик
Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (58 г.)
Националност Флаг на България България

Любомир Христов Лулчев е български политик, личен съветник на цар Борис III.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1886 г. в с. Кнежа. Завършва мъжката гимназия в Русе. След това учи 2 години медицина в Букурещ. По-късно завършва Военното училище в София. От 1908 г. е подпоручик в българската армия[1]. Служи в 36 пехотен козлодуйски полк и 16 пехотен ловчански полк, като ротен командир в инженерната работилница и към Железопътната бригада. След спечелен конкурс на военното министерство заминава за Великобритания, където завършва авиация. Участва в Балканските и Първата световна войни, като през 1915 г. е тежко ранен и изпада в кома. След войната е подполковник и началник на техническа служба в инженерна работилница. През 1919 г. е уволнен от служба. Става привърженик на учението на Петър Дънов. Издава няколко книги, сред които са Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев, Обществен морал и Дънов и други. Издава вестниците и списания Алфа, Ратник на свободата и Живот. По-късно става съветник на цар Борис III. След 9 септември 1944 г. е арестуван. Осъден е на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.[2][3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Мистични съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Възкресение (1928)
  • Кръстопът (1932)
  • Думите на видния странник Буди-Са (1934)
  • Хигиена: Здрав и млад (1937)
  • Зазоряване: Когато ний, живите станем (1938)

В светлината на учителя[редактиране | редактиране на кода]

  1. При Адепта (1938)
  2. Вечният извор (1939)
  3. В светлината на Учителя (1940)
  4. Съвременния обществен морал и Дънов (1922)
  5. Новият ден – разработка от Лулчев по беседа на Учителя (1940 г.)

Приказки и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • На планината: Царят иска да знае (1935)
  • През вековете (1936)
  • Край огнището: За царския син и мъдреца (1934)]
  • При спорната гора
  • Три приказки за стари и млади (1942)
    1. Приказка за брадичката
    2. Стара приказка
    3. Приказка за Учителя и ученика

С Христа (трилогия)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генко Орлето
  2. Бунт
  3. Благословение

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Благословение (1940 г.)
  • Нови хора (1937 г.)

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Псевдоними на Любомир Лулчев

  • Майн Ру
  • Любомили

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]