Любомир Пеевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Пеевски
Роден 7 септември 1943 г. (1943-09-07) (75 г.)
с. Фурен, област Враца
Професия редактор, писател
Националност Флаг на България България
Жанр фентъзи, научна фантастика

Любомир Стаменов Пеевски e писател на научна фантастика и фентъзи, предимно предназначени за деца и юноши, драматург, сатирик и хуморист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 7 септември 1943 г. в с. Фурен, Врачанска област.

Завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София през 1970 г. По професия е електроинженер.

Работи като редактор в редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското радио от 1969 г.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Пеевски е сред създателите на първата българска буфоопера „Цар и водопроводчик“ (1971).

Фантастика[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 – „В страната на Черната снежинка“
  • 1979 – „Очите на професор Самберг“

Повести и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 – „В горите на принц Мъхомъх“
  • 1986 – „Там, на брега на езерото“
  • 1986 – „Умоляваме ви да запазите спокойствие!“
  • 1986 – „Способността да се учудваме“
  • 1986 – „Не пропускай удобния случай, защото е краткотраен“
  • 1986 – „Да разплачеш плачуща върба“

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 – „Дързост и философска романтичност“ (за сборника „Петият закон“ от Никола Кесаровски) – сп. „Деца, изкуство, книги“, №6
  • 1989 – „Невероятна във времето, земна в пространството“ – в сборника „Невероятната Марта“ от Величка Настрадинова.

Нефантастика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – „Когато ескимосите берат лешници...“ („разкази и миниатюри“) – издателство „Атлантида“
  • 2007 – „Третото българско царство и половина“ (пиеса)
  • 1986 – „Черни очи за случайни срещи“ (пиеса)
  • 1997 – „Крехка нежност... късно следобед“ (пиеса)
  • 1981 – „Кабаре Парнас или "Госпожице, да му отпуснем края“ (пиеса)
  • 1997 – „Кукер кабаре“ (пиеса)
  • 1997 – „Най-хубавите сънища идват по време на сън“ (куклена пиеса)
  • 1998 – „Преди последния спектакъл“ (пиеса)
  • 1973 – „Цар и водопроводчик“, в съавторство (сатирична буфо опера)
  • 1989 – „Чаровни недомлъвства“ (мюзикъл)
  • 1992 – „Последен лев“ (мюзикъл)
  • 1994 – „Дон Кихот, рицар последен“ (мюзикъл)
  • 1994 – „Соната за господин Панайот, балет и оркестър“ (пиеса)
  • 2002 – „ХI-ве отвръща на удара“ (мюзикъл)
  • 2010 – „Трилър"“ (мюзикъл)
  • 1973 – 2003 – „Кафе... с автограф“ (15 опита за театър – поредица)
  • 2010 – „Паметник“ (моноспектакъл)
  • 2006 – „Пиеси“ (четири пиеси), издателство „Български писател“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 – „В страната на Черната снежинка“ – издателство „Народна младеж
  • 1979 – „Очите на професор Самберг“ (поредица „Библиотека Фантастика“, No. 2) – издателство „Народна младеж
  • 1981 – „В горите на принц Мъхомъх“ (повест) – издателство „Отечество“
  • 1986 – „Да разплачеш плачуща върба“ (поредица „Библиотека Фантастика“) – издателство „Отечество“
  • 1992 – „Малчо“ (приказка)
  • 1996 – „Мистерията на вътрешните български гласове“ (хумористични разкази) – издателство „Български писател“
  • 2008 – „Избрани съчинения – I том“ – издателство „Български писател“
  • 2008 – „Избрани съчинения – II том“ – издателство „Български писател“
  • 2008 – „Избрани съчинения – III том“ – издателство „Български писател“

Източници[редактиране | редактиране на кода]