Любомир Пипков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Пипков
български композитор
Роден
Починал

Професия композитор, корепетитор, хормайстор
Награди Димитровска награда
Музикална кариера
Стил Класическа музика
Инструменти пиано
Известни творби Янините девет братя
Момчил
„Шумете дебри и балкани“
Семейство
Баща Панайот Пипков

Уебсайт

Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер и Иван Торчанов.

Любомир Пипков написва първия химн на ПФК Левски през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет“ (1928). Завършва образованието си с отличие и награда (1932).

През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония - Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва оператаМомчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“[1], „Химн на 9-и септември“[2] и „Химн на българските въстаници“.[3]Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание.

Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др.

Основател на списание „Музика“.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952).[4]

Заслужил артист (1950) и Народен артист (1952). Удостоен със званието Герой на социалистическия труд.

Носител на ордените „Народна република България“ I ст. (1960) и „Георги Димитров“ (1967).

Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С., изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.
  2. Пипков Л., Божилов Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.
  3. Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.
  4. Любомир Сагаев, „Любомир Пипков“. – В: Книга за операта, 2 изд., С., 1983.
  5. „Почетни граждани на Ловеч – II“, сайт на общинска администрация Ловеч.
  6. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
  • Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]