Любословие (Смирна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Любословие.

„Любословие“
Информация
Вид седмичник

Начало 1842 г.
Край 1846 г.
Редактор Константин Фотинов
Език български

„Любословие“ е първото българско списание, издавано в периода 1842 – 1846 година.

Издадено е от Константин Фотинов за пръв път през 1842 година в град Смирна. С него е поставено началото на българския периодичен печат[1][2].

През 1842 г. Фотинов отпечатва пробна книжка със заглавие „Любословие или периодическо списание разних ведении“ на малък формат в обем от 32 страници. Две години по-късно Фотинов издава „Любословие“ като месечно списание с променено заглавие, вече на голям формат, като всеки брои включва 16 печатни страници. Още в пробната книжка, в статията „Предисловие любочитателям“, както и в „Обявление“ (1844, кн. 1), Константин Фотинов очертава с приповдигнат тон задачите на списанието. Макар името „Любословие“ да е превод на гръцката дума „филология“, изданието си поставя по-обхватни задачи – да укрепи националното съзнание на българите и да повдигне самочувствието им чрез примери от тяхната собствена история.

По съдържание списанието „Любословие“ е енциклопедично издание, от каквото тогава българите имат нужда. То включва статии, свързани с областите история, национална просвета, български език, правопис, география, естествени науки, земеделие, търговия, занаяти, медицина, хигиена, религия и морал, политическа информация, литературни произведения. В него се поместват и редица интересни илюстрации. Съдържанието на списанието отговаря на задачите, които си поставя неговият редактор – да повдигне духа, националното самочувствие, културата, да подпомогне поминъка и да подобри бита на българското население.

Bulgarian Phrasebook for Those Who Would Like to Speak Greek WDL4122.pdf

„Любословие“ дава силно влияние върху образованието, особено на женското образование, за което се застъпва. То поставя и разглежда въпроса за литературния език, макар да застава на позициите на славянобългарската школа. Подпомага развитието на икономиката и културата. Фотинов притежава качества на отличен редактор. Той заимства от опита на някои чужди списания, помества множество преводни материали от гръцки, френски и руски език. Пише и много от оригиналните статии в списанието. За сътрудници привлича редица български книжовници, сред които е и Васил Априлов. „Любословие“ излиза при тежки условия. То минава през две цензури – на гръцката патриаршия и на турското правителство. Въпреки помощта на някои български търговци в Цариград, списанието не може да покрие разходите си и след кн. 24 е спряно.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Пундев, В. „Гръцко-български литературни сравнения“ – в Списание на Българската академия на науките, 38, 1929, 147 – 165
  • Данова, Н. Константин Георгиев Фотинов в културното и идейно-политическото развитие на Балканите през XIX век. С., 1994

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитър Шишманов, „Константин Фотинов – първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат“, глава от книгата на Шишманов „Необикновената история на малоазийските българи“
  2. Момчил Петров, Весела Илиева, Георги Димитров и Доний К. Донев, „Списание „Любословие“ – част 1“, „Евангелски вестник“, 11 януари 2006 г.
     Портал „България“         Портал „България