Любо Бабич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любо Бабич
Ljubo Babić
хърватски художник
Автопортрет, 1908 г.
Автопортрет, 1908 г.

Роден
Починал
Погребан Загреб, Хърватия

Националност Флаг на Хърватия Хърватия
Образование Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Любо Бабич в Общомедия
Пейзаж на Любо Бабич

Любо Бабич (на хърватски: Ljubo Babić) (14 юни 1890 – 14 май 1974) е един от най-значимите хърватски художници и графици на XX в.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от рода Бабичи, които за заслуги към императорския двор през XVIII в. са удостоени с благородническа титла от император Карл VI[1]

Любо Бабич получава начално образование в Ястребарско, след това посещава гимназия в Беловар, а последните две години от гимназиалното си образование прекарва в Загреб, където завършва през 1908 г. Взима частни уроци при художниците Клемент Крънчич и Бела Чикош Сесия, следва също в Школата по изкуства на Загреб. Тъй като баща му Антон Бабич е юрист, което е наследствена професия в рода им (няколко предишни поколения Бабичи са адвокати)[2], през 1908 г. по примера на предците си Любо Бабич също се записва да учи право в Юридическия факултет на Загребския университет. Заради любовта си към живописта обаче бързо се отказва от правото. С помощта на приятеля си от училище граф Теодор Пеячевич Бабич постъпва в Мюнхенската Академия за изящни изкуства[3]. В Мюнхен освен рисуване Бабич изучава и анатомия в Медицинската школа – познания, които са му необходими като художник.

През 1913 и 1914 г. Любо Бабич живее в Париж, но при избухването на Първата световна война се завръща в Хърватия. Първоначално към ателието си той открива Школа за съвременно изкуство, а от 1916 г. започва да преподава в Загребската Академия по изкуства. През 1940 г. става професор в Академията и работи в нея чак до 1961 г., когато се пенсионира[4].

През 1920 г. Бабич пътешества из Испания, където създава цял цикъл „испански творби“. Между 1930 и 1936 г. той много пътува и в Хърватия, работейки върху аналогичен цикъл „хърватски творби“. През 30-те години на XX в. изнася лекции в различни художествени школи и институти както в родината си, така и в други държави.

През 1919 г. става първият ръководител на Галерията за съвременно изкуство в Загреб. Организира изложби на модерното френско и германско изкуство в града, а през 1950 г. е организатор и на изложба на средновековното изкуство на народите от Югославия, състояла се в Париж. Други инициативи, чийто организатор е Бабич са: Хърватският Пролетен салон на изкуствата (1916), Независимата група на хърватските художници (1923), „Групата на тримата“ (1929), „Групата на четиримата“ (1928) и др. През 1928 г. е избран за член-кореспондент на Югославската академия на науките и изкуствата, а пълноправен неин член става през 1950 г.[5]

Между двете световни войни Бабич твори активно не само в областта на живописта и графиката, но и в сферата на дизайна и изработката на сценични костюми и декорации, като педагог и музикален деятел. Рисува с маслени и темперни бои, създава акварели, литографии. Увлича се от различни стилове. В Мюнхенския му период се забелязва влиянието на символизма и модернистичното течение. След 1916 г. се насочва към експресионизма, за да премине накрая към абстрационизма, където достига и най-големия си връх. Заедно с театралния режисьор Бранко Гавела участва в съвместни проекти в Хърватския национален театър на Загреб. Прави също така илюстрации към книги, плакати, издава значителен брой трудове по история и теория на изкуството като общият им брой заедно с публикуваните статии е около 400.

Основава първия художествен куклен театър в Загреб през 1920 г., чийто приемник по-късно става Загребският куклен театър от 1948 г.

Творбите на Любо Бабич многократно се излагат в персонални и колективни експозиции между 1910 и 1974 г. в родината му, участват и в международни изложби в Париж (1925), Ню Йорк (1926), на XXI Биенале на Венеция, в Мюнхен, Виена и др.

Колекции[редактиране | редактиране на кода]

Творби на Любо Бабич могат да бъдат видени в следните галерии:

Хърватия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Модерна галерия“, Загреб
  • „Музей на съвременното изкуство“, Загреб
  • „Музей на модерното изкуство“, Дубровник
  • „Галерия за изящни изкуства“, Сплит
  • „Арт музей“, Осиек
  • „Галерия Изящни изкуства“, Риека

Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

  • „Музей на съвременното изкуство“, Скопие

Източници[редактиране | редактиране на кода]