Любчо Благоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любчо Благоев
български офицер
Роден: 13 октомври 1929 г. (89 г.)
Народен представител в:
IX НС   

Любчо Йорданов Благоев е български офицер, генерал-полковник и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 октомври 1929 г. в пернишкото село Крапец, понастоящем несъществуващо. От 1944 г. е член на РМС, а от 1955 г. и на БКП. Завършва средно образование в Перник. Влиза в Българската армия през 1950 г. Завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. През 1965 г. завършва Военната академия в София. Завършил е Военната академия на Генералния щаб на СССР „Климент Ворошилов“.[1] Бил е командир на първа дивизия ПВО. От 16 октомври 1974 г. е заслужил летец на Народна република България. Между 1975 и 1990 г. е Командващ ПВО и ВВС на българската армия, като от 1976 до 1981 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

В запас от 1990 г. Снет 1994 г. от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 65 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 287