Любчо Георгиевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любчо Георгиевски
Любчо Георгиевски
Мандат
1 ноември 1998 г. – 15 септември 2002 г.
Предшественик Бранко Цървенковски
Наследник Бранко Цървенковски
1-ви лидер на ВМРО-ДПМНЕ
Мандат
17 юни 1990 г. – 1 май 2003 г.
Предшественик няма
Наследник Никола Груевски
Мандат
4 юли 2004 г. – настояще
Роден
17 януари 1966 г.  (на 51 г.)
Националност Флаг на Република Македония Република Македония
Флаг на България България
Религия Източноправославен християнин
Деца Лъв Георгиевски
Полит. партия Движение за Всемакедонска акция (1990)
ВМРО-ДПМНЕ (1990–2003)
ВМРО-Народна партия (2004–)
Университет Скопски университет
Занятие писател

Любчо Георгиевски (на македонска литературна норма: Љупчо Георгиевски) е политик от Република Македония и бивш министър-председател (1998—2002) и вицепрезидент на страната. Той е бивш председател на партията ВМРО-ДПМНЕ и настоящ председател на ВМРО Народна партия.

През юни 2006 г. той придобива българско гражданство, като самият той се определя като българофил.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиевски е роден на 17 януари 1966 г. в Щип. Той е първи председател на ВМРО-ДПМНЕ, от нейното основаване до май 2003 г. Той е първият вицепрезидент на Република Македония след обявяването на независимостта ѝ през 1991 г.

Министър-председател[редактиране | редактиране на кода]

През периода 30 ноември 1998 г. до 1 ноември 2002 г., Георгиевски е министър-председател на Република Македония.

Любчо Георгиевски има голяма роля в създаването на суверенна и независима Република Македония. По време на неговото управление са размразени двустранните отношение между България и Република Македония, като през 1999 г. е подписана съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща копромисно решение на така наречения „езиков спор“.[2]

През 2001 г. след войната в Косово, в Република Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти и македонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения, македонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Георгиевски договоря военната подкрепа на България, която се оказва решаваща за младата република. Подписва Охридското споразумение, от страна на правителството на Република Македония с представители на етническите албанци на 13 август 2001 г. Споразумението прекратява въоръжения конфликт и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.[3] В тази връзка, той предлага създаването на етнически чисти държави на Балканите, като единствен възможен вариант за тяхното развитие и мир в региона. Според него, след неизбежното отделяне на Косово от Сърбия, Република Македония ще се обособи като трета албанска държава. За да няма размирици, Георгиевски смята, че единственият възможен изход за Република Македония е размяната на територия и население. Планът на бившия министър-председател се приема противоречиво. Според някои, това е опит Република Македония да се подели между Албания и България от българина Любчо Георгиевски, според други — всичко, което е прогнозирал анализаторът Любчо Георгиевски се е сбъднало, според трети, това е начин македонизмът да се съхрани от разпад.

Напускане на ВМРО-ДПНЕ[редактиране | редактиране на кода]

След разногласията със сегашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, Георгиевски формира нова партия ВМРО Народна партия, чийто лидер в сянка е в началото.

В интервю за радио Свободна Европа на 6 март 2011 г., Георгиевски се обявява за компромис с Гърция за промяна на името на Република Македония, в името на евро-атлантическата интеграция на страната. В същото интервю той се отказва от предишните си идеи, че Република Македония е моноетническа държава, които определя като илюзии и заявява: Македония вече не е само мултиетническа, а може да се каже и мултирелигиозна държава[..][4] Георгиевски определя наложения след неговото управление процес на антиквизация в страната като карикатурен и определя бутафорния проект „Скопие 2014“ като „Дисниленд на Балканите“. Той остро критикува и систематично провежданата политика на българофобия на наследника си на премиерския пост Никола Груевски,[5] когото определя като про-сръбски ориентиран.

Българско гражданство[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2006 г. той придобива българско гражданство на основание на деклариран български произход, въз основа на подписана нотариално заверена декларация за българско самосъзнание.[6] След получаването на българско гражданство, Георгиевски е подложен на жестоки критики в страната си и се оттегля от политиката за няколко години.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Любчо Георгиевски е женен за Снежана Георгиевска, с която има едно дете, на име Лъв.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • С лице към истината. Избрани статии, есета, речи, из-во Балкани, София, 2007, ISBN 978-954-9446-46-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Бранко Цървенковски министър-председател (30 ноември 1998 – 1 ноември 2002) Бранко Цървенковски
Грб на Република Македонија Министър-председатели на Република Македония

Никола Клюсев | Бранко Цървенковски | Любчо Георгиевски | Бранко Цървенковски | Радмила Шекеринска * | Хари Костов | Радмила Шекеринска * | Владо Бучковски | Никола Груевски | Емил Димитриев
* временно назначение, не титуляр

     Портал „Македония“         Портал „Македония