Людмила Гурченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Людмила Гурченко
руска актриса

Родена
Починала
Погребана Новодевическо гробище, Москва, Русия

Образование Националнен институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Актьорска кариера
Значими роли Вера Нефьодова в „Гара за двама“ (1979)
Семейство
Съпруг Василий Ордински
Борис Андроникашвили
Александър Фадеев
Йосиф Кобзон
Константин Купервейс
Сергей Сенин

Уебсайт www.gurchenko.ru
Людмила Гурченко в Общомедия

Людми́ла Ма́рковна Гу́рченко (12 ноември 1935 г., Харков – 30 март 2011 г., Москва[1]) – съветска и руска кино и театрална актриса, естрадна певица, режисьор, сценарист, писател. Народна артистка на СССР (1983 г.). Лауреат на Държавна награда на РСФСР (1976 г.) и на Държавна награда на Руската Федерация (2004 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 ноември 1935 г. в Харков, в семейството на Марк Гаврилович Гурченко (1898 – 1973), батрак[2], и Елена Александровна Симонова-Гурченко (1917 – 1999), която произхождала от руското дворянство.

През 1953 г., след завършването на средното си образование, тя заминава за Москва и постъпва във ВГИК (Всероссийский государственный университет кинематографии С. А. Герасимов), който завършва през 1958 г. В киното дебютира още през 1956 г. във филма на Ян Фрид „Пътят на истината“. През същата година участва в новогодишната комедия „Карнавална нощ“, която и́ донася огромен успех не само в родината ѝ.

Л. Гурченко постепенно става една от водещите актриси в съветското кино. Има около 96 участия в киното, много музикални прояви.

В България актрисата става популярна с участието си във филмите „Карнавална нощ“ (1956) „Двадесет дни без вйна“ (1976), „Сибириада“ (1979), „Пет вечери“ (1978), „Любимата жена на механика Гаврилов“ (1981), „Гара за двама“ (1982), „Любов и гълъби“ (1984) и др.

Людмила Гурченко е омъжвана шест пъти: за Василий Ордински (Гурченко крие първия си брак), за Борис Андроникашвили (сценарист и историк; от него има дъщеря Мария, внук Марк и внучка Елена), за актьора Александър Фадеев, за Йосиф Кобзон, за пианиста Константин Купервейс и за продуцента Сергей Сенин.

На 14 февруари 2011 г. Гурченко се подхлъзва пред дома си и счупва тазобедрената си става. На следващия ден е оперирана[3]. Изписана е на 6 март. На 30 март състоянието на актрисата се влошава вследствие тромбоза на белодробната артерия[4] (сърдечна недостатъчност)[5]. Пристигналият състав на „Бърза помощ“ (пристигнала за 21 минути[6]) не успява да я реанимира и в 19:28 (UTC+4)[4] е зафиксирана смъртта. Това е потвърдено от мъжа ѝ Сергей Сенин.[7]

Президентът на Русия Дмитрий Медведев и министър-председателят Владимир Путин изразяват съболезнования на семейството на актрисата.[8][9]

Прощаването с актрисата се провежда в Централния дом на писателите и продължава повече от 4 часа. Погребана е на 2 април 2011 г. на Новодевичевото гробище.[4].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В родния ѝ град Харков е изграден неин паметник[10].

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]