Людмила Гурченко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Людмила Гурченко
руска актриса

Родена
Починала
Погребана Новодевическо гробище, Москва, Русия
Актьорска кариера
Значими роли Вера Нефьодова в „Гара за двама“ (1979)
Семейство
Съпруг Василий Ордински
Борис Андроникашвили
Александър Фадеев
Йосиф Кобзон
Константин Купервейс
Сергей Сенин

Уебсайт www.gurchenko.ru
Людмила Гурченко в Общомедия

Людми́ла Ма́рковна Гу́рченко (12 ноември 1935 г., Харков – 30 март 2011 г., Москва[1]) – съветска и руска кино и театрална актриса, естрадна певица, режисьор, сценарист, писател. Народна артистка на СССР (1983 г.). Лауреат на Държавна награда на РСФСР (1976 г.) и на Държавна награда на Руската Федерация (2004 г.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 ноември 1935 г. в Харков, в семейството на Марк Гаврилович Гурченко (1898 – 1973), батрак[2], и Елена Александровна Симонова-Гурченко (1917 – 1999), която произхождала от руското дворянство.

През 1953 г., след завършването на средното си образование, тя заминава за Москва и постъпва във ВГИК (Всероссийский государственный университет кинематографии С. А. Герасимов), който завършва през 1958 г. В киното дебютира още през 1956 г. във филма на Ян Фрид „Пътят на истината“. През същата година участва в новогодишната комедия „Карнавална нощ“, която и́ донася огромен успех не само в родината ѝ.

Л. Гурченко постепенно става една от водещите актриси в съветското кино. Има около 96 участия в киното, много музикални прояви.

В България актрисата става популярна с участието си във филмите „Карнавална нощ“ (1956) „Двадесет дни без вйна“ (1976), „Сибириада“ (1979), „Пет вечери“ (1978), „Любимата жена на механика Гаврилов“ (1981), „Гара за двама“ (1982), „Любов и гълъби“ (1984) и др.

Людмила Гурченко е омъжвана шест пъти: за Василий Ордински (Гурченко крие първия си брак), за Борис Андроникашвили (сценарист и историк; от него има дъщеря Мария, внук Марк и внучка Елена), за актьора Александър Фадеев, за Йосиф Кобзон, за пианиста Константин Купервейс и за продуцента Сергей Сенин.

На 14 февруари 2011 г. Гурченко се подхлъзва пред дома си и счупва тазобедрената си става. На следващия ден е оперирана[3]. Изписана е на 6 март. На 30 март състоянието на актрисата се влошава вследствие тромбоза на белодробната артерия[4] (сърдечна недостатъчност)[5]. Пристигналият състав на „Бърза помощ“ (пристигнала за 21 минути[6]) не успява да я реанимира и в 19:28 (UTC+4)[4] е зафиксирана смъртта. Това е потвърдено от мъжа ѝ Сергей Сенин.[7]

Президентът на Русия Дмитрий Медведев и министър-председателят Владимир Путин изразяват съболезнования на семейството на актрисата.[8][9]

Прощаването с актрисата се провежда в Централния дом на писателите и продължава повече от 4 часа. Погребана е на 2 април 2011 г. на Новодевичевото гробище.[4].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В родния ѝ град Харков е изграден неин паметник[10].

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]