Направо към съдържанието

Людмила Петрушевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Людмила Петрушевска
Людмила Петрушевска, 2009 г.
Людмила Петрушевска, 2009 г.
Родена26 май 1938 г. (88 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност СССР,
 Русия
Активен период1972 –
Жанрдрама, криминален роман, фентъзи, детска литература, мемоари, лирика, хумор
Направлениепостмодернизъм
СъпругЕвгений Харатян (? – 1971)
Деца3
Уебсайт
Людмила Петрушевска в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Людмила Петрушевска.

Людмила Петрушевска (на руски: Людми́ла Стефа́новна Петруше́вская) е съветска и руска сценаристка, преводачка, музикант, драматург, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика, криминален роман, фентъзи, детска литература, мемоари и хумор. Определяна е за класик на модерната руска литература.[1][2][3][4]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Людмила Стефановна Петрушевска, с рождено име Долорес Петруше́вская, е родена на 26 май 1938 г. в Москва, СССР.[1] До тригодишна възраст живее в хотел „Метропол“ в сърцето на Москва, който по това време е настанявал болшевики от старата гвардия и техните семейства – прадядо ѝ Иля Вегер се включва в Руската социалдемократическа работническа партия при основаването ѝ през 1898 г., а баба ѝ се присъединява през 1912 г.[3] Много от роднините ѝ са екзекутирани или заточени по време на Голямата чистка; останалите стават известни като врагове на народа. През 1941 г. семейството е принудено да се евакуира от Москва преди настъплението на нацистите, като тя живее при роднини, а също и в сиропиталище близо до Уфа.[2][3] След войната се завръща в Москва и завършва Факултета по журналистика на Московския държавен университет.[2]

След дипломирането си работи като кореспондент на московски вестници, като служителка в издателства, а от 1972 г. – като редактор в Централното телевизионно студио в Москва.[2] Преди перестройката балансира работата си с временни задачи, включително писане на сценарии за анимационни филми и превод от полски, както и с грижите за майка си и децата си.[3]

Първият ѝ разказ, „През полетата“, е публикуван през 1974 г. в месечното списание „Аврора“ (Санкт Петербург).[2] Произведенията ѝ обаче редовно са отхвърляни от съветските издатели поради интереса ѝ към „сенчестите страни на живота“ и се разпространяват чрез ъндърграунд мрежите в самиздат.[3] До 1988 г. са публикувани едва седем разказа, няколко приказки и детска пиеса.[2] Първият ѝ сборник с разкази, „Безсмъртна любов“, е издаден през 1988 г., а историите изобразяват свят, в който мъжете рядко са верни, а жените никога не са свободни.[1][4]

Успехът ѝ идва с разпадането на СССР. През 1992 г. е издаден първият ѝ роман „Нощно време“, който е история за бедна поетеса, живееща в двустаен апартамент, трябва да избира между това да настани бившия си затворнически син, дъщеря, която я мрази, любимия си внук и болната си майка.[3] Романът е преведен на повече от 30 езика по света и е включен в учебната програма на множество университети.[2] Последният ѝ роман – „Откраднаха ни. История на едно престъпление“, е издаден през 2017 г.[1][4]

Носителка е на повече от десет литературни отличия в Русия, включително Руската държавна награда за изкуство (2004), наградата „Станиславски“ (2005) и наградата „Триумф“ (2006), и е единственият руски писател, удостоен през 2009 г. със Световната награда за фентъзи.[1]

През 2006 г. 66-годишната Петрушевска се насочва към кабаре изпълнението. Издава два албума и има концерти в Дубай, Лондон, Рига, Стокхолм и Южна Франция. На сцената носи копринена черна рокля, ръкавици без пръсти с мрежести елементи и шапка с пера.[3] Тя също така е известна и като художничка, като нейни портрети, голи тела и натюрморти са показвани в големите музеи на Русия, включително Третяковската галерия, Музея за изящни изкуства „Пушкин“ и Държавния литературен музей, както и в частни галерии.[2]

Докато е студентка по журналистика, има кратък брак с театрален актьор. По-късно се омъжва за физика Евгений Харатян, който умира през 1971 г.. Имат син, който става основател на независимия вестник „Комерсант“. През 1976 г. се омъжва за филмовия историк Борис Павлов. Имат дъщеря (R&B певица) и син (пърформанс актьор).[3]

Людмила Петрушевска живее във Вилнюс, Литва, след руската инвазия в Украйна.[3]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Время ночь (1992)[1][4]
  • Номер Один, или В садах других возможностей (2004)
  • Нас украли. История преступлений (2017)
    Откраднаха ни : история на едно престъпление, изд.: ИК „Колибри“, София (2022), прев. Ася Григорова

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Бессмертная любовь (1988)[1][3][4]
  • Три девушки в голубом (1989)
  • Свой круг (1990)
  • Бал последнего человека (1996)
  • Дом девушек (1999)
  • Мост Ватерлоо (2001)
  • Чёрное пальто. Страшные случаи (2002, 2023)
  • Маленькая девочка из „Метрополя“ (2006) – мемоари, награда „Николай Гогол“
  • Дикие животные сказки. Морские помойные рассказы. Пуськи бятые (2006)
  • Богиня Парка (2006)
  • Пограничные сказки про котят (2008)
  • Чёрная бабочка (2008)
  • Жизнь это театр (2008)
  • Два царства (2009)
  • Истории из моей собственной жизни (2009)
  • Жила-была женщина, которая хотела убить соседского ребенка (2011) – Световна награда за фентъзи
  • Конфеты с ликером (2012)
  • Не садись в машину, где двое (2013)
  • Санаториум. Повести, рассказы, сказки, пьесы (2016)
  • Рассказы о любви (2016)
  • Странствия по поводу смерти (2017)
  • Никому не нужна. Свободна (2017)
  • Подарок принцессе. Рождественские истории (2018)
  • Нагайна, или Изменённое время (2019)

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • Уроки музыки (1973)[4]
  • Любовь ()
  • Квартира Коломбины (2007) – сборник, съдържа „Три девушки в голубом“, „Квартира Коломбины“, „Тёмная комната“ и „Опять двадцать пять“
  • Московский хор (2007) – сборник, съдържа „Московский хор“, „Еду в сад“, „Сырая нога, или Встреча друзей“, „Певец певица“, „Бифем“, „Два окошка“, „Чемодан чепухи, или Быстро хорошо не бывает“ и „Золотая богиня“
  • Песни XX века () – сборник, съдържа „Песни XX века“, „Что делать!“, „Мужская зона“, „Сцены из отравления Моцарта“ и „Аве Мария, мамочка“

Разкази

[редактиране | редактиране на кода]

Детска литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Приключения поросёнка Петра (2008)[4]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Не привыкай к дождю (2010)
  • Сны о любви (2012)

Сценарии

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1974 Лечение Василия
  • 1976 Все непонятливые
  • 1976 Лямзи-тыри-бонди, злой волшебник
  • 1976 От тебя одни слёзы
  • 1978 Краденое солнце
  • 1979 Сказка сказок
  • 1981 Шинель
  • 1984 Заячий хвостик
  • 1988 Кот, который умел петь
  • 1997 Пуськи бятые
  • 1997 Любовь
  • 2000 Свидание
  • 2008 Поросёнок Пётр
  • 2012 Куда идут животные
  • 2016 Кому это нужно

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Петрушевская, Людмила Стефановна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Людмила_Петрушевска&oldid=12897293“.