Людмил Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Людмил Ангелов
български пианист
По време на концерта на Софийската филхармония по случай 80-годишнината на зала „България“, 09.10.2017 г.
По време на концерта на Софийската филхармония по случай 80-годишнината на зала „България“, 09.10.2017 г.

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Национална музикална академия
Музикална кариера
Стил класическа музика
Инструменти пиано
Активност 1972 –
Лейбъл RСА, Gega New, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records, Virginia Records[1]
Свързани изпълнители Веско Ешкенази, Румен Цветков[2]
Награди Първа награда на конкурса „Светослав Обретенов“ (1972)
„Млад музикант на годината“ (1988)
Piano Masters в Монте Карло
„Аполон Токсофорос“ (1999)
Семейство
Баща Михаил Ангелов
Майка Мария Димитрова
Деца София Ангелова[3]

Людмил Ангелов е български пианист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юни 1961 г. във Варна, в семейството на изтъкнати музиканти. Баща му е прочутият диригент Михаил Ангелов, а майка му е оперната певица Мария Димитрова. Започва да свири на пиано на 6-годишна възраст.[4][1]

Учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. През 1972 г. печели първия си приз – Първа награда на конкурса „Светослав Обретенов“, а през следващата година е сред отличените във „Виртуози на клавирната музика“ в Прага. След като се дипломира и печели конкурса „Сенигалия“ в Торино, Людмил Ангелов се записва да следва „пиано“ в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, където отново работи под ръководството на Константин Станкович, както и на изтъкнатите преподаватели Виктория Спасова и Людмила Стоянова.[4]

През 1985 г. става първият българин лауреат на Специалния приз на престижния конкурс „Фредерик Шопен“, който се провежда във Варшава.[4]

През 1990 г. свири в Линкълн център в Ню Йорк. През същата година е отличен на международен конкурс за пианисти в Палм Бийч, Калифорния.[4]

През 1992 г. заминава за испанския град Толедо, където е поканен за преподавател в местната консерватория.[4]

Носител на множество престижни отличия, сред които е и Голямата награда в най-значимия клавирен конкурс в света „Пиано мастърс“, провеждащ се в Монте Карло.[4] Носител е и на наградата „Аполон Токсофорос“ на Фондация „Аполония“ (1999).[5] През ноември 2011 г. е награден от Министерството на Културата на Република Полша с медал „Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 г. е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност.[1]

Той е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо (1996) и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата. Основател е и на фондация „Пиано Екстраваганца“ (2011), която става организатор на ежегоден международен музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София.[4]

Ежегодно прави майсторски класове в Софийския университет „Климент Охридски“ и в Нов български университет, където от юни 2011 г. е почетен професор.[4][6]

Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фредерик Шопен“ във Варшава през 2010, 2015 и 2020 г.[1]

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]